Галя Асенова: СКАТ е моята телевизия

Автор: Диана Славчева

Тя е родена в София, но на въпроса  „Откъде си?“ отговаря: „По майка от с. Борован, Врачанско, а по баща – от с. Прибой, Радомирско”. “От добър сой!” – обобщава проф. Чипев на приемния й изпит за ВИТИЗ ”Кр. Сарафов”, защото смесицата от северняшко и шоплук, обогатява кръвната палитра.

1973 г. по време на запис с актьора Радко Ябанджиев и децата от Детския радиотеатър

Отгледана е от баба си Симеонка – шопкиня, родила 13 деца, която не е можела да чете и вместо подпис, слагала палеца си. Затова пък, пеела неповторимо марковата песен. От нея Галя я чува за първи път и оттогава тя зазвучава съдбовно около нея. Иначе израства на самата аерогара София, където на широкото поле до “рульожката” на излитащите самолети, живее на воля, опиянявайки се от свободата на простора и запленена от притегателната сила на небесната синева. От това време е запомнила  думите на баща си – уважаван летец, един от създателите на Гражданската ни авиация: “Ако нямаш съпротивление, как ще излетиш?” Метафората е силна, но и до днес й помага при всяка болка, при всяко причинено страдание да намери сили да се вдигне и продължи нагоре с още по-голям размах.
От 5-годишна мечтае да е на сцената и вече 44 години не слиза от нея.
 
С неостаряващата Гинка Станчева в студиото на националното радио през 1974 г.

Без значение дали е голяма, или малка. Дали изпълнява ярка роля, или просто е водеща на концертна програма. Дали зрителите са хиляди, или в салона има само неколцина... Началото поставя сестра й – 6 години по-голяма от нея. Каката решава, че малката Галя има актьорски данни и я завежда в Двореца на пионерите, където попада в Драмсъставът на Асен Траянов и Стефан Кожухаров. А когато става конферансие на концертите на Детския фолклорен ансамбъл, ръководен от Михаил Букурещлиев, потъва дълбоко в бездната на фолклора. По това време столичните деца се обучават от най-добрите народни певци и музиканти от Държавния ансамбъл “Филип Кутев”. Скоро Галя е поканена в детските предавания, излъчвани по радио София, и така става най-слушаният детски глас в национален ефир.
 
В Народно читалище “Христо Смирненски”

По-важното е, че в радиото среща големите
Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Любомир Кабакчиев, Славка Славова, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев и още от детските си години има късмета да работи с тях. Те дозапалват “актьорското огънче” в нея. И въпреки че покрай тези ангажименти не й остава време да ходи редовно на училище, а пише домашните си в студиото на радиото или в Национална телевизия, където играе в Телевизионния театър, завършва с пълно отличие елитната 8-ма столична гимназия. Оттам пътят за нея е един – актьорско майсторство във ВИТИЗ. Приета е първа в списъка. “Ами аз си знаех!” без всякаква емоция посреща вестта майка й. Безцветната реакция на родителката й,  счетоводител-касиер на летището, я огорчава, но Галя продължава “да лети” в простора със слънчева усмивка. Тази усмивка и до днес я спасява, макар че често я питат: „Толкова ли ти е хубав животът, та все се усмихваш от екрана?”.

1979 г. Дебютът на Галя в Народния театър в ролята на Хилде в пиесата „Майстор Солнес” на Хенрик Ибсен.

Още в като студентка І курс в класа на проф. Филип Филипов, Галя Асенова пристъпва на сцената на Народния театър “Иван Вазов”. Успоредно с това, почти ежедневно води фолклорни концертни програми, събори из цяла България, фестивали и красотата на този жанр все по-дълбоко я обсебва.
Тя е закърмена с фолклорните ритми от най-ранното си детство. Още току що проходила, се научава “на чаршията” в Борован, под звуците на Дикоилиевото, да играе хоро. И сега, когато след ефира на “От българско, по-българско”, поема пътя към Борован, в 100-годишната дядова къща продължава да дочува духовата музика, огласяла детските й години в този мил на сърцето й край. Там става същинското й “зареждане” – на гроба на баба и деде, в стаята, в която от снимката я гледа критичното око на дядо й – осъден “по погрешка” след 9 септември и хвърлен за 3 години във Врачанския затвор.

Всяка свободна минута засмяната водеща прекарва в родната си къща във врачанското село Борован

След като завършва с отличен успех и ВИТИЗ, получава предложение за обществен дебют в спектакъла “Майстор Солнес” на Хенрик Ибсен в Народния театър. Хилде е нейната съдбовна роля, а Майсторът играе самият Андрей Чапразов. Следват 14 професионални сезона на сцената на първия ни театър, където почти всяка вечер играе и малки, и големи роли. Сутрин репетира, вечер е на представление, а в междинния следобед изнася рецитали или води концертни програми в културни центрове, училища, предприятия...
В разгара на най-активния си актьорски период, Галя получава покана от Национална телевизия да
води  фолклорното предаване “С бъклица и дрян”.
И така се занизват години наред “С бъклица и дрян”, после – с “Насред село тъпан бие”… От село на село и от град на град. Сама открива обектите си за снимки и персонажите, отбягвайки безкомпромисно съветите на кметовете, които предлагат да бъдат показани близките и родата им. Напук на тях Галя открива голямата истина в старата бабка например, седнала на стълбите пред къщи с куките в ръка...
През 1993 г. „слънчевата” й усмивка помръква. В един злокобен ден най-неочаквано директорът на театъра й връчва заповед за освобождаване “по чл. 328, ал. б”. Така и до днес не успява да разбере заради коя нейна “политическа непригодност” я уволнява.

Най-хубаво е, когато цялата фамилия е заедно

Тя е само комсомолски секретар на театъра. Партиен секретар е Стефан Данаилов. В БКП така и не влиза, но затова пък влиза в списъка на “20-те” уволнени, между които Виолета Гиндева, Адриана Андреева, Венелин Пехливанов и още много други – все добри артисти, повече от които така и не успяват да преодолеят големия стрес и напускат живота завинаги. Но тя издържа, въпреки че почти изцяло е завладяна мисълта да скочи през прозореца на гарсониерата си от деветия етаж. И както виси отгоре, решила, че светът е свършил за нея, изведнъж в главата й нахлува мисълта: “Ако нямам съпротивление, наистина няма да излетя” и кротко се прибира в стаята. Вече поуспокоена, си дава сметка, че я уволнява този, който години наред осъществява цензурата в театъра по линия на ЦК на БКП, но просто в такова време живее в момента. А и въпросният господин й казва на изпроводяк: “ Като те гледам по телевизията, не мога да разбера кога успяваш да правиш предаване, защото нямаш нито едно отсъствие или закъснение. Ти, мойто момиче, си на 35. Ще си намериш работа.”
„Летежът” й секва, но фолклорът я спасява отново. Затова и винаги ще му е вярна! Както самата тя казва: „До гроб!”. Отворилата се пред нея празнота запълват срещата й с Николай Хайтов, пътуванията й с него в Родопите, контактът й с хора като родопчанина Поп Каню от Момчиловци, както и най-обикновените селяни – открити, отрудени и човечни. В буквалния смисъл опознава Родината и голямото й фолклорно богатство. Животът й се настройва на честотата на народната музика.

Празненство по повод 15-годишнината на телевизия СКАТ. Соня Чакърова, Галя Асенова и Силвия Димитрова (от ляво надясно)

Когато я канят в телевизия СКАТ, вече знае, че от нея се иска познаване, информираност за събития, факти, личности от фолклорния свят, организационни качества, умения за водене на предаване с такъв жанр. Не й казват в прав текст, че такова предаване трябва да се прави с много обич към хората, но тя сама го разбира между думите на Данчо Хаджиев – управител на СКАТ - София.
Още помни и съвета на Валери Симеонов: “И внимавай като пътуват по нощите да стигнат до теб. Особено децата. Пази ги”.  На новото си предаване “От българско, по-българско” поставя мотото „България ведно!”, защото страшно й се иска всички да се съберем като братя и сестри, да живеем заедно в добро, да бъдем и в трудности, и в радости заедно. Желанието й е всяко предаване да е “най-хубавото”.

С любимия човек всичко е песен

Често в ефир Галя отбелязва, че няма случайни неща. Не е случайно, че работи в Народно читалище “Христо Смирненски” в крайния столичен квартал “Овча купел”, където води курс по актьорско майсторство – безплатен, защото там идват предимно бедни деца. Не е случайно, че живее с един достоен български генерал-лейтенант, служил с чест на България, когото страшно обича. Той е и дърворезбар, член на Задругата на майсторите и затова не е чудно, че много цени фолклорното ни богатство и е най-критичният зрител на “От българско, по-българско”. Не е случайно, че работи в телевизия СКАТ. По този повод артистичната водеща отбелязва: Тази телевизия е моя, защото е БЪЛГАРСКА. Тук се тачи Род и Родина, тук си ГОРД БЪЛГАРИН!”
Тук тя отново „лети” в своите необятни висини. И се цели все по-нависоко. Под звуците на безсмъртния български фолклор.


В категории: Отблизо