Кому били нужни народните будители

Автор: Десислава Главева

На 1 ноември по стар стил се чества паметта на св. Иван Рилски. Този ден нашите предци от недалечното минало посветиха на всички народни будители. И затова 1 ноември и до днес, неподвластен на недомислената календарна реформа, си остана Ден на народните будители.
Народни будители са всички наши църковни и просветни дейци, а така също и радетелите за национална независимост и свобода както през Възраждането, така и през всички времена от българската история. Осъзнавайки огромната роля на тези люде за национален просперитет и развитие и най-вече за запазване на нацията през 1922 г. министърът на Народното просвещение Стоян Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски, внася предложение в Народното събрание 1 ноември да бъде определен за Ден, в който да се почита паметта и делото на тези хора. Било времето след Първата световна война, завършила нещастно за България и последвалата я втора национална катастрофа. Народът бил в духовен колапс. Навред царяло отчаяние и безразличие, моралните устои силно се разклатили. Именно, за да се укрепи народният дух, да се обърнат българите към своите корени и да почерпят нови сили за живот се стигнало до създаването на този празник.
Забележителни са мотивите, с които е внесено предложението за празника. Като се изброяват добродетелите на българското общество преди войната, както и високия морал и идеали, към които се е стремяла българската младеж с горчивина се констатира фактът, че след войната младежта се увлякла по „всекидневното, забавното и лекото; волност, безгрижие и лекомислие обладали душата й и тя се отдалечила от ценното и същественото в живота и миналото...” По-нататък се казва как в нашата история има славни фигури на велики българи, които самопожертвователно са служили на своя народ и как това налагало да се припомнят делата им и те да станат отново пример за подражание и вдъхновение на младите българи.


Св. Пимен Зографски – скромният монах, възстановил, построил, изографисал над 300 църкви и 15 манастира в мрачните години на 16-17 век

По време на първата тържествена литургия в софийския храм „Св. Неделя”, отслужена в чест на празника Охридският митрополит Борис произнесъл пламенно слово за св. Иван Рилски и за дейците на народната просвета и възраждане. Накрая завършил с думите: „С Бога напред! С Бога към нови възходи! С Бога и винаги с Бога към просвета и добро, към творчество в живота!”
Особено интересно е изказването на протойерей Иван Гошев, което влиза в Църковен вестник, бр. 38 от 1926 г. Преди да го цитирам, ще помоля читателите да прочетат следващите редове особено внимателно, защото ще намерят много прилики с нашето съвремие: „“Преди няколко години малцина си спомняха за народните будители, а още по-малко бяха онези, които взимаха участие в празненствата, устройвани в тяхна чест. Обаче последните национални катастрофи ни накараха да се стреснем и да хвърлим поглед на славното ни минало, за да търсим там опора за нашия народ. В това минало ние намерихме забравените велики народни будители и в тяхна чест преди няколко години бе определен специален ден за прослава. И без преувеличение можем да кажем, че 1 ноември, Денят на народните будители, днес е един от най-големите национални празници.” Колко актуално и на място звучат думите на покойния академик протойерей Ив. Гошев и днес!
Ог 1922 до 1945 г. 1 ноември бил общонационален празник. Ала по времето на комунистическата епоха е пратен в небитието защото „бил дублирал празника на светите братя Кирил и Методий”. През 1992 г. по инициатива на Сдружение „Мати Болгария” Празникът на будителите е повторно възобновен. Оттогава се чества като официален празник и е неприсъствен ден за всички учебни заведения. А по предложение на Съюза на учените, той стана и Ден на учените.

Надгробната плоча на Неофит Рилски в Рилския манастир. Той е създател на първия български глобус. Виден църковно-просветен деец, направил и първия успешен превод на Новия Завет




Кои са по-известните народни будители

Струва ми се, че на този въпрос могат да си отговорят повечето от нашите читатели, но нека споменем имената на някои от тях. Това са:
Св. княз Борис Просветител и светите братя Кирил и Методий, Йоан Екзарх, св. Иван Рилски, св. Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Презвитер Козма, св. Пимен Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Владислав Граматик, всички борци за Църковна независимост начело с Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Матей Граматик, Йосиф Брадати, д-р Петър Берон, Васил Априлов, братя Миладинови, митрополит Климент (Васил Друмев), Васил Левски, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Раковски, Каравелов и прочие и прочие. Имената са толкова много и са от всички епохи в българската история, така че трудно можем да ги изброим. Вижда се, че преобладават предимно църковно-просветните дейци, което допълнително обяснява защо празникът през комунизма е изпаднал в забвение, въпреки че тогава именно революционните дейци бяха издигнати в култ и незаслужено поставени на по-голяма  почит от църковно-просветните.
Този празник обаче е особено важен за нас – днешните българи, защото и днес както някога и дори повече от всякога имаме нужда в тъмата на безпросветието и отчаянието, в която се намираме, да потърсим наново своите корени. В последните години се наблюдава неприятна тенденция да бъдем превърнати в нещо, което никога не сме били – в германци, англичани, американци само не и да останем това, което всъщност сме – българи със собствена култура, идентичност и вяра. А народ, който заличава историята си (или я пренаписва), който се отрича от своите корени и гледа с насмешка на постиженията на своите предци, е осъден на претопяване, заробване и гибел. Затова е прекрасно, че можем отново да почетем паметта на тези хора, които всъщност трябва да бъдат нашите истински герои, а не недоразуменията, превърнати в идоли от телевизионния екран в лицето на шоумени, чалга изпълнители, продажни политици и всякакви подобни креатури-еднодневки. Не на запад трябва да гледа българинът и не от мръсните кладенци да черпи вода, а да насочи поглед към собствената си история, където ще намери и жива вода и отговори на изгарящите го въпроси „Защо страдаме и как стигнахме дотук?” И тогава пак там ще намери и отговорите и ще получи сили за нов живот. Дух ни трябва на нас българите, борчески дух и мъжество! Нашите прадеди са били хора християни, целомъдрени, с висок морал, будни, ученолюбиви и борбени. И те са живяли в условия, при които е било застрашено дори физическото им съществуване, но са успели да съхранят националния дух и са се борили за обществен напредък.
Затова ми се ще да завърша с думите на забележителния български просветен деец Йордан Хаджиконстантинов – Джинот: „Не ни прави чест, казва той, да вършим зло и лукавство. Истинският българин не лъже, не завижда, не си пилее времето напразно, не лицемерства, не блудства и не си продава вярата за една печена кокошка. Българинът е любител на всяко добро и е срамота българин да се отрича от своя род и език!”

В категории: Вяра