Рибарска рибена чорба
Писателят Валентин Фъртунов – съосновател заедно с покойния поет Николай Искъров на първото частно издателство у нас след демократичните промени „Делфин прес“, е известен с разтърстващите си трилъри, оценени от критиката като „Писане между Гришам и Балдачи...“
Приятелите му го познават и като изкусен кулинар и запален рибар. А стане ли дума за рибена чорба, всеки, който е кусвал от неговата, ще се съгласи, че тя е най-добрата, която някога е опитвал. Защото я приготвя с взъхновение и влага в нея искрица от божествения огън, който пламти у всеки от нас. Както самият споделя: „Рецептата е на стотици години, научих я от пра-пра-дядо си, той от своя, т.е. говорим долу-горе за времето на Асеневци…“
Вземате риба, един или няколко вида, но не смесвайте речна с морска. Ще ви трябват всякакви кореноплодни, каквито в този сезон има в изобилие по пазарищата, като за препоръчване е да не пропускате моркови (около 200 гр.), кервиз (50-100 гр.), картофи (250 гр.), обезателно лук (1-2 глави), а ако намерите пъщарнак и корен магданоз, ще стане приказка. Стръковете девисил са нещо, без което въобще не започвайте. Някои слагат за по-голяма изразителност на вкуса и нарязан наситно домат. Почистете рибата. Глави, опашки, перки и кости с мръвка по тях пускате в кипяща вода. Ако месцето по остатъците ви се вижда малко, ще жертвате и някое и друго филенце. Щом рибата си промени цвета и е почти сварена, прецеждате бульона, слагате го пак да заври и пускате в него нарязания наситно зеленчук. Отделяте месото от рагуто, а с кокалаците гощавате домашния си котарак (и той душа носи, завалията!). Щом и най-твърдите корени омекнат във врящия бульон, връщате обратно месото. Можете да не застройвате чорбата, може и да я застроите – само не забравяйте да отделите белтъка на яйцето да не ви се пресече чорбицата. Десетина минути преди да я свалите от огъня, сложете дивесила, черния пипер и посолете. Ако рибата е по-постничка, добавете малко предпочитана мазнина – олио, зехтин, масло.
