Ромска поука с гаден български привкус

Автор: Лъчезар Лисицов

Някои ще кажат, че може – срещат се такива. Добре, а може ли хора от българи да вярват повече на един ром, отколкото на българите? И може ли да обичат този ром с цялото си сърце, а мисълта за него да ги изпълва с дълбоко уважение и почит. Да, може.

Райчо Иванов показва нагледно пред собствениците в какво състояние е земята им...


Село Гюльовца, Община Несебър. В малко ресторантче в циганската махала са се събрали собственици на земя – българи. Чакат да им бъде изплатена скромна рента. Всеки притежава  наследствено парче земя в района, но повечето отдавна не живеят тук. Мислят си за годините, през които са давали земята си за обработка на местни земеделски феодали. Обикновено оставали измамени и с празен джоб. Постоянно им се поставяли условия, за да получат полагащата им се рента, а изнудвачите им видимо богатеели – построили къщи кой в Несебър, кой във Варненско, кой в Бургас... Заради нервите, които потрошили през годините, започнали да съжаляват, че са реституирали земята си.

След това им се отчита на скромно събиране в селската кръчма. Вляво е първата собственичка поверила земята си на честния ром – Надежда Тодорова

Преди три години, обаче, проблеснала светлина в тунела. Присетили се за стария земеделец– Райчо Иванов-Галагана. Ром, но много честен и работлив. Дотогава той обработвал само своята земя – колкото да изхранва семейството си. Примолили му се да вземе и техните парцелчета от по няколко декара, да не им пустее земята, която спрели да дават на мошениците-българи. И така, бургазлийката Надежда Тодорова и бившият училищен директор Стамат Стаматов повлекли крак и първи поверили земята си на Райчо. Постепенно се присъединили и други собственици, недоволни от местния земеделски феодал Стоян Стоилов-Бедния, който поставял условие –  няма да си получат рентата, ако не сключат нов договор с него за три години. Повечето му теглили една майна и дали земята си на Райчо, който познава всички тънкости на земеделието, и най-важното – душа-човек е. Никого не е излъгал, изключително честен и работлив. Такъв - и българин трудно ще намериш.
Днес – три години по-късно, Райчо обработва земята на 50 собственици, засега 1000 декара. С много труд и пот, с един трактор, без комбайн. Въпреки гнусотиите, които му устройват мутрите – чиста порода българи, като отказват да купуват зърното му, за да фалира.

Райчо и Денка Иванови се радват на внуците си

Преди 45 години Райчо Иванов завършил техникума в Грудово. После преминал всички степени за шофьор и тракторист в Карнобат. След 1966 г. започнал работа в ТЗКС-то на с. Гюльовца. Преминал по цялата йерархия - тракторист, механизатор, комбайнер, бригадир, началник работилница. Приели го и за член на партията.
Дошло време разделно – 1989 г. През 1991 г. работливият ром започнал да се занимава с частен бизнес –  ресторантьорство и превози. След приливите и отливите на прехода оставил всичко и се завърнал към своята стихия - земеделието. Твърдят, че познава всяка педя обработваема почва в околността. Направил си е своя кадастрална карта и знае с абсолютна точност къде какво вирее. Изключителен специалист в бранша.
Райчо има един син и две дъщери, девет внуци и двама правнуци. Вече е на 61 и осъзнава, че наближава времето, когато ще трябва да предаде занаята в ръцете на сина си – Марин, който му е дясна ръка и също върви по неговия път. Марин ще кандидатства по европейските програми за млад фермер, надява се да получи финансиране за техника – комбайн и трактор. Планира да изгради и складова база.
За всичките трудови години Райчо не е забогатял особено. Знае, че има и по-ценни неща от имането. Радва се, че е успял да построи къщи на двете си дъщери. Винаги е разчитал на семейството и на жена си Денка. Доволен е, че е възпитал честни и скромни деца и внуци.
...Днес той е събрал в местното ресторантче на Гюльовца 50-те българи, предали земите си в сигурните му ръце. Благодари им през сълзи за доверието, разказва им през какво е преминал през последната година, за спънките, които му правят „доблестни” българи, за сушата, сланата и града, повредили част от реколтата... Раздава им в плик полагащата им се скромна рента, точен до стотинка, без да се забави, без някой да го притиска. В пликовете е поставил прилежно написан разчет за изплатеното на всеки.  
Подготвил е почерпка – пълно обедно меню, вино, ракия, безалкохолно. Извикал е и музиканти. Райчо е умилен от честта, указана му от ДЕСАНТ. Изпраща екипа ни до колата. Изключително скромен, но и невероятно достолепен. Истински човек. Благодарим му, защото ни вдъхна надежда в силата на доброто и човечността.


В категории: Репортажи