Девет фута под кила Вдигайте платната!...И двигателя!
„Моряци, моряци, мъже на дълга...Очаква ви с обич брега...” Така пееха в една стара песен Стефка Берова и Йордан Марчинков.
В кръчмата на Ченгенито се чудят кой ли е баща на русалчето Русалка изплува на Ченгене скеле с бебе-русалче на ръце и пита новодошлите втрещени зяпачи:
- Добър ден, извинявайте, къде точно живее рибарят Пешо?
Моряците наистина са особена порода хора. На брега са обикновени граждани, но истинските им истории са, когато порят морета и океани. Някои преживявания са на ръба на плача, други, почти като историите на барон Мюнхаузен – коя от коя по-фантасмагорични и луди.
Честит празник на всички морски хора и всички бургазлии, приятели на „Десант”! Пожелаваме ви попътен вятър и девет фута вода под кила!
А на останалите предлагаме да се посмеете с вицове на морска тематика:
***
Млад капитан на първо плаване, силно почерпен:
- Вдигайте платната!
- Капитане!...Ние имаме двигател!
- А, ОК! Вдигайте двигателя!
***
Моряк се връща от далечно плаване. Малко преди да акостира, праща радиограма на вярната съпруга:
”Шест месеца без секс. В твой интерес е да чакаш на пристанището.”
След минути получава отговор:
”Шест месеца без секс. В твой интерес е да слезеш на кея пръв.”
***
Русалка изплува на Ченгене скеле с бебе–русалче на ръце и пита надошлите втрещени зяпачи:
- Добър ден, извинявайте, къде точно живее рибарят Пешо?
***
Самолетоносачът "Саратога" плава в изключително гъста мъгла. Изведнъж, отпред се вижда светлина. Капитанът грабва радиостанцията и почва да нарежда:
-Тук самолетоносач „Саратога”! Водоизместимост триста хиляди тона! Бойна мощ – огромна, отбийте от курса!
Откъм светлината – пълно мълчание. Капитанът повтаря командата в истерия.
След известно време чува отговор:
- Тук бреговия фар на Халифакс...Самолетоносач „Саратога”, вие отбийте от курса!
***
Кораб минава край необитаем остров, насред океана. Любопитен пътник се доближава до капитана:
- Извинете, кептън, какъв е този човек с огромната брада, облечен в кожи, на брега, който така подскача, крещи отчаяно и маха с ръце като луд?
- О, нямам представа. Обаче, всяка година, когато минаваме покрай острова, този нещо почва да откача!
***
"За всички моряци!"
Любимият тост на акулите...
***
Пиян моряк лежи в крайпътна канавка, пълна с вода. Към него се приближава полицай:
- Господине, вие защо лежите в канавката?
- А ти кой си? – трудно фокусира пияният.
- Аз съм полицай.
- Морски или сухопътен?
- Е, сухопътен, разбира се!
- Тогава кво се вреш в нашите, морски работи?
***
Кораб в открито море. Целият екипаж е само от заекващи моряци. Изведнъж към тях се доближава пиратска шхуна. Капитанът почва да издава заповед:
- О – о – о – гъ – гън – бъ – би - бий!
Оръдията отвръщат в един глас:
- Дъ – дъ – дъ – дъ – Д - ДУММ!
***
Млада репортерка, силно развълнувана, прави първото си интервю с капитан – стар морски вълк:
- Господин капитан, вече трийсет години плавате по морета и океани. Никога ли не ви се е случвало да видите морско чудовище, гигантски октопод, Левиатан или друг призрак?
- О, не, госпожице! Аз изобщо не пия!
***
Стар моряк на среща с дечица в училище.
- Чичко, чичко, обяснете ни какво е това океан?
- Океан, деца, е...едно такова, голяяямо, голяяямо море...Плаваш, плаваш със седмици в него...и нито една кръчма...
***
България по времето на социализма, когато морската служба беше цели три години. Новобранец заявява на наборната комисия, че единственото му огромно желание е да бъде моряк.
- Можеш ли да плуваш? - пита член на комисията.
- Не, изобщо!
- Не умееш да плуваш, а искаш да станеш моряк? – опулва се военният.
- Е, че защо? Нали имате кораби?
***
Пристанищна кръчма в Барселона. На бара седи мрачен пират с дървен крак, кука на дясната ръка и превръзка на дясното око.
Моряците напират да го черпят:
- Що нямаш крак, а?
- Ами...веднъж се отблъсквахме от кея в Порт-о-пренс...бях пиян...и корабът се върна и ме притисна. Гангреняса и го отрязаха...И така...
- Ами куката?
- Аа, на един абордаж, край Сиракуза...Скачам аз пръв на френския галеон и един с брадва – шат, отсече я. И докторът ми сложи кука.
- А окото?
- Оо, заставаме веднъж в Ротердам...Слизам на кея, вдигам глава, поглеждам слънцето и пляс! Една чайка ми се изака на окото...
- Ееехехехее! Чак, пък, от лайно на чайка!
- Ми...още не бях свикнал с куката...
