Чудната среща между Началника на митарите (качен на смокинята) и Началника на живота
17 Януари 2010, Неделя
Това е един от откъсите в Евангелието, които ни подготвят за Великия пост преди Възкресение
От тази неделя (17 януари) в храма започват да се четат подготвителните за Великия пост откъси от Евангелието. Тях ще разглеждаме и ние, защото те са особено важни, тъй като ни подготвят за духа и характера на този най-важен пост през годината, чието начало е на 15 февруари.
Автор: Десислава Главева
Тези неделни четива са наредени тъй, че да ориентират християните за стъпките, по които да се подготвят за радостното посрещане на Светлото Христово Възкресение. Ето и първото:
Закхей живял по времето на Спасителя. По занятие бил митар. На съвременен български бихме използвали думата „митничар”, но това понятие само донякъде се покрива с църковното. По времето на Христа, Палестина била под римско владичество и митарите били назначавани от римската власт, за да събират дължимите на Империята данъци. На тях се гледало като на изменници и предатели, защото встъпвайки в длъжност те полагали езическа клетва за вярност към императора и извършвали задължително жертвоприношение в негова чест, с което тежко съгрешавали пред Бога и своя народ. Какво още прибавяли към своята измяна? Откупували правото да събират данъците, след което прибирали суми, далеч надхвърлящи дължимото. Същото, което правели в миналото и бирниците в България. По този начин митарите натрупвали огромни богатства, но зад себе си оставяли разорени домове, продадени в робство хора и горчиви сълзи, проливани от ограбените данъкоплатци. Неслучайно, когато някои от тези грешници отивали при св. Иоан Кръстител, за да го питат, как да живеят богоугодно, той им отвръщал :”Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено”, Лука. 3:13. Ако търсим паралели със съвремието ще намерим много - и тогава, както сега хората, заемащи такива длъжности били изкушавани да се облагодетелстват много повече от редовите граждани. И тогава, както сега тези хора били предатели и продажници, работейки за чужди на своя народ интереси. И тогава, както сега, били мразени от малък и голям.
Закхей бил митар. Нещо повече - бил началник на митарите. Най-големият от тях. Затова натрупал богатство, за което останалите можели само да мечтаят. Но, като всеки грешник, това неправедно богатство му носело предимно скръб. На първо място, глождела го собствената му съвест, че придобил толкова много на гърба на своите сънародници. Освен това, омразата на хората го преследвала навсякъде, а с това не се свиква лесно. Дори най-големият престъпник трудно понася болката и страданието, които причинява, затова или се пропива или се отдава на друг порок, за да заглуши гласа на съвестта си.
Докато Закхей се давел в греха, без да знае как да се справи с него, в родния му Иерихон се разнесла вестта, че е дошъл Чуден гост. Иерихон бил богат град, пълен с водни извори, с финикови палми, лимонени и портокалови дръвчета, заможен и красив, процъфтяващ и проспериращ, където успешно се развивали търговията и занаятите. Но Иерихон бил беден откъм добродетели, така както и днес светът, пълен с разкош и всякакви достижения на цивилизацията, е обеднял откъм най-важното - човещина и богознание. Когато чул, че гост в неговия град е Христос, провъзгласен за Месия, който отварял очите на слепи, правел хромите да ходят и не се гнусял да яде и пие с грешници, за да ги избави от оковите на греха, Закхей се развълнувал. Той от все сърце пожелал да види с очите си този човек и да чуе речта му. Това желание било толкова изгарящо и силно, че Закхей заедно с голямото множество свои съграждани тръгнал към мястото, където бил Божествения Учител. Огромната тълпа обаче му пречела да зърне Високия гост. Закхей ту го виждал, ту го изгубвал от поглед и затова се решил на една, на пръв поглед, детинска постъпка. Тъй като бил нисичък на ръст той изтичал напред по пътя, по който щял да мине Христос и се покатерил на едно смокиново дърво. Това станало пред очите на всички и Закхей се превърнал в обект на присмех и подигравки. В този миг обаче се случило най-важното събитие в неговия живот.
Началникът на грабителите и изменниците на своя народ срещнали очите на Помазаника Христос, Сина Божий. Първият усетил със сърцето си, че пред него стои Самият Господ, изпълнен с любов и състрадание към немощния и тънещ в грях човешки род. А Вторият видял душа, прегърбена от грехове, готова да бъде възродена за нов живот в чистота и правда. Христос се приближил до смокинята и заповядал на Закхей да слезе, защото днес щял да гостува у дома му. Разтреперан от вълнение Закхей слязъл и приел високия си Гост, докато народът роптаел, че Той се отбил при грешен човек.
Не е важно какво са си казали Началникът на живота и началникът на митарите. Изповедта винаги е таен разговор на човека с Бога. Важното е, че след това Закхей обещал да се промени, да раздаде неправедно натрупаното си богатство и да заживее нов живот по Божиите заповеди. И заедно с него, както разказва св. евангелист Лука, настанало спасение за целия му дом, за цялото му семейство.
Какво е посланието в това неделно евангелско четиво? Че грехът е тежест, която смазва човешката душа, че я дави и й пречи да диша. Но също така, че има надежда и изход от тягостното състояние, в което пребивава потъналия в забрава съвременен човек. И изходът от тази безизходица е душата отново да се обърне към своя Създател, да повика за помощ Божия Син, Който очаква всеки един от нас да се опомни и Го потърси. И ако човек Го призове с детската вяра на дребничкия митар Закхей, с надежда и трепет, ще Го намери и ще получи покой за душата си, защото само Той единствен може да излекува нараненото от греха човешко сърце и да му даде утеха.
Какво станало с бившия митар Закхей?
Раздавайки богатството си на бедните, Закхей до края на дните си проповядвал Христа, Когото обикнал от цялото си сърце. По-късно той станал и първият епископ на Кесария Палестинска. Според Църковното предание бил близък другар на св. апостол Петър, с когото впоследствие заминал на проповед в Рим, където и пострадал мъченически за Христа през 67 г. сл. Рождество Христово. А неговата история останала да се чете в дните преди Великия пост, за да дарява надежда на обезнадеждените, че Божият Син затова и слезе на нашата грешна земя – за да подири и да спаси погиналото, показвайки на всички нас пътя към Небесното Отечество.
