Как да тълкуваме притчата за Блудния син

Автор: Десислава Главева

Един богат човек имал двама сина. По-младият поискал от баща си полагащия му се дял от наследството. Бащата, макар и неохотно, изпълнил молбата на сина си. Лекомисленият младеж взел дела си и заминал за далечна страна, където заживял разпътно и за кратко време прахосал цялото си наследство. Не след дълго обаче в тая страна настанал голям глад и младият човек, нямайки никакви средства за препитание, се цанил у едного да му пасе свинете. Стигнал дори дотам, че от глад да му се искало да яде това, което свинете ядяли, но никой не му давал. Най-сетне, след като се намъчил на немотия, глад и унижения, дошъл в себе си и си казал: „Колко слуги в дома на баща ми имат всичко в доволство, а пък аз тук умирам от глад! Но ще ида при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и против тебе! Вече не съм достоен да се нарека твой син, но поне ме направи като един от наемниците си!”
И така, младежът поел обратния път към бащиния дом. Баща му пък го съзрял отдалеч. Като видял на какво заприличал сина му, свило му се сърцето, умилил се и се затекъл към него, прегърнал го и го обцелувал. А синът му казал: „Татко, съгреших против небето (сиреч против Бога) и пред тебе и вече не съм достоен да се нарека твой син!” Но бащата го прекъснал и казал на слугите си: „Донесете най-хубавата дреха и облечете тоя мой син! Дайте пръстен на ръката му и обуща за нозете му, па заколете угоеното теле, за да се развеселим. Защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, загубен беше и се намери!”
Наистина трогателна е тая притча, защото всеки може да открие себе си или своя житейски опит в нея. И родители и чеда знаят какво е да се завърнеш в бащиния дом, след дълги скитания из чужди страни, често пъти враждебни. Родителите, чакащи своите деца да се завърнат и да стоплят сърцата им в самотните им старини, ще видят себе в тази притча и ще състрадават на бащината любов в нея. Скитащите се по гурбет и в чужда среда пораснали техни деца знаят, какво е да се прибереш у дома, където ще те прегърнат любещи ръце и ще се почувстваш отново обичан и толкова очакван. Затова още преди да разберем с разума си значението на тази притча вече го долавяме със сърцата си. А сега нека видим тълкуванието й.
Бащата – това е Сам Бог, а синът – всички ние, Неговите чеда. Напускането на бащиния дом значи скъсване с Бога и отчуждаване от Неговата Църква, а заминаването в далечна и чужда страна – потъването в греха и порока. Свободата от Бога, която мнозина търсят е всъщност свободата от всякакви спасителни ограничения, които Бог е установил, за да пазят самите нас от падения и катастрофи. Но кой родител не би поставил спасителни за чедото си ограничения, които да го пазят в чуждия и враждебен свят? Да, блудният син привидно се освободил от „отеческите окови”, но наред с това загубил своето богоподобие; намерил вместо радост – мъка и тъга, вместо свобода – тежък плен и робство, вместо търсеното доволство – нищета и мизерия. Ограничения в този живот има навсякъде и често те са полезни за нас, защото ни предпазват както от нас самите, така и от външната враждебност. Такива са законите в една страна, такива са пътните знаци и ограничения, такива са обучението в етика и културата на взаимоотношения, които усвояваме още в детството си. Това е и гласът на съвестта в сърцата ни. Нека си представим живота без всичко това? Светът би станал непоносим.
Разпиляването на имуществото е разпиляване на Божиите таланти и непорочност, с които се ражда всеки човек. А собственикът на свинете пък е дяволът; самите свине пък са пороците, чрез които човек почва да служи на Божия противник. И каква е наградата за това слугуване – силно и постоянно неудовлетворение (глад) от живота, който водим и множеството рани, които получаваме без Отеческа защита. По-надолу блудният син нямало накъде повече да слезе.
Но дошъл моментът, в който той все пак се осъзнал дотам, че си направил елементарна, но честна равносметка на своя живот и осъзнал, че спасението и дори физическото му оцеляване е да се завърне отново в дома на баща си; сиреч човекът, който се е отделил от Небесния си Отец отново да се завърне при Него и в Неговия дом - Църквата. А след като осъзнае греха си, човек бърза да се изправи и промени. Малцина обаче намират сили за това, а мнозина остават да се носят в безразличие или отчаяние по течението, докато накрая то съвсем не ги завлече в бездната. Блудния син обаче намерил сили и решимост и тръгнал за дома. Това представлява връщането на падналия грешник, което се изразява в промяна на живота и покаяние.
Баща му като го видял отдалеч се умилил и затекъл да го посрещне. Както бащата от притчата се затекъл да посрещне сина си, така Бог често преваря човека тръгнал насреща Му и отваря Отеческите си обятия още отдалеч. Защото Бог винаги чака нашето завръщане и винаги подпомага това завръщане. А как го подпомага? Понякога щедро ни дава всичко, от което имаме нужда, та дано се сетим да Му благодарим. Друг път ни праща болести и нещастия, та дано в скръбта си да викнем към Него. Често праща на пътя ни най-различни хора, които пряко или косвено също съдействат за нашето връщане към Бога – едни с добротата си, други – с омразата си. По всякакъв начин Бог показва на човека, че Той е неговият най-добър и единствено верен приятел, стига човек да Го приеме за такъв.
И каква е наградата за връщането на блудния син в дома на баща си? Обличането в хубавата премяна – това са благодатните сили, които ни се дават в различните тайнства – в Кръщението, в Изповедта, в Общението с Бога в светото причастие. Пръстенът пък е възстановяването на синовното достойнство на човека, който от жалък роб на сатаната, става отново син Божий. А веселието, за което говори бащата в притчата е веселието, с което грешниците се приемат на Небесата от ангелите и светиите.
Блудният син се разкая и се върна в дома на баща си, където отново бе приет с любов. Всички хора сме малко или много блудни чеда на Бога, но едни осъзнават това и се връщат в Божия дом, а други – загиват, оставайки далеч от Него. Бог е милостив и ако ние решим да скъсаме с греховния си живот, Той ще ни приеме обратно. Дори да ни е трудно и нашето връщане да става бавно, Той и тогава няма да ни остави, но кротко ще ни подпомага в обратния път. В Изповедта пък можем да се разкаем пред Него като блудния син с думите: „Татко, съгреших пред Тебе, но ме приеми отново като Твой син.” Защото и раят и адът са пълни с грешни човеци, но едните са се каели за това през живота си, а другите са се ожесточавали, противейки се на Бога. Затова, докато още имаме време, да побързаме да се завърнем в спасителния Божий дом под покрива на Всевишния, (както се казва в Псалом 90), защото единствено Божият дом е и спасителна ограда и надежден щит, зад които нищо страшно не може да ни се случи.


В категории: Вяра