6 февруари 2008 г. - възстановка на посрещането на ген.Лермонтов при входа на Бургаския съд, където всъщност бил краят на града откъм Айтос. Зад тази сграда е и построеният Руски паметник
Без капка кръв и нито един изстрел ген. Лермонтов от обгърнат в мистика род, донася свободата на южния черноморски град
Автор: Диана Славчева
Една от най-светлите дати в историята на Бургас е денят на неговото освобождение - 6 февруари 1878 г. Месеците преди да настъпи това радостно събитие обаче са изпълнение с много драматизъм и тревоги. Победоносният марш на руската армия вече е започнал. Подобно лавина тя помита турските войски в сраженията при Плевен и по целия Шипченски фронт, разчиствайки си пътя към сърцето на Османската империя – Цариград.
Зимата е невероятно сурова, но въпреки непреходимите преспи, братушките предприемат нечуван преход през Балкана и за по-малко от 20 дни успяват да се спуснат в Тракия. В това настъпление на юг участват 133-хилядна пехота, десетхилядна кавалерия и 386 тежки оръдия.
На 8 януари 1878 г. бранителите на Одринската крепост се предават и в края на месеца в града е слючено примирие между воюващите страни. За ужас на бургазлии, демаркационната линия между двете армии минава по билото на Източна Стара планина и достига до морето северно от Несебър.
Турските войски още владеели военните крепости в Шумен и Варна, така че по-голямата част от крайбрежието ни оставала под тяхна власт. Въпреки това, уплашени от разгромяващите победи на руската армия, голяма част от турското население, дезертирали турски войници, черкези, татари и представители на властите като огромна вълна се насочили към Южното Черноморие. От Бургаското пристанище още от края на 1877 г. турски военни и търговски параходи и частни гемии пренасяли към Цариград бягащото от България турско население.
Но оставащите в града християни били подложени на изстъпления от озверелите башибозушки банди, които безнаказано вилнеели из района, грабели, палели и извършвали редица жестокости. Непрекъснато се разнасяли тревожни слухове за предстоящо всеобщо клане на българското население.
В края на 1877 г. турският военен параход «Селиме» стоварил 300 редовни турски войници, които да охранват изоставените къщи и дюкяни. Вечер изплашените българи се събирали на големи групи, за да нощуват заедно в Буналовата градина, близо до жилището на френския консул Жозеф Бунал, в гръцката църква или в гемии на пристанището.
Осъзнавайки недостатъците на примирието, руското командване предприело стратегически действия за запазване на Черноморието. ХІ армейски корпус под командването на ген. Делингсхаузен предприел в края на януари 1878 г. действия за освобождаването на териториите, източно от Сливен. Преди това командването на турския гарнизон в Бургас изпратило 15 кавалеристи, предвождани от карнобатлията султан Ахмед Герей, татарин по произход, да проверят дали Карнобат е превзет от руснаците.
Още преди да стигнат градчето обаче руският патрул избил турските войници и пленил водача им. Спасил се само един, който успял да се върне в Бургас и да съобщи, че Карнобат е превзет от русите – там наистина вече имало разположена 15-хилядна руска войска.
За да се спасят, последните 2000 турски войници и 4 оръдия били натоварени на параход и отпътували за Цариград. Бургас останал без официални представители на турския султан, но това не спряло безчинствата на нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници.
За да спре развилнялата се сган и да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус сформирал ”летящ отряд», чието командване възложил на на полк. Александър Лермонтов. На 4 февруари 1878 г. отрядът освободил Карнобат и Българово, а на 5 февруари – Айтос.
На 6 януари по айтоското шосе в Бургас пристигнал малък разузнавателен взвод от 30 кавалеристи, предвождани от капитан Кукс, който съобщил на случайно срещнатите граждани, че «следобед ще пристигне руската войска».
Макар че денят бил студен и снежен, малцината, видяли руските кавалеристи, бързо пръснали из града радостната новина, че най-после освободителите пристигат. Летописецът на това събитие – учителят Стоян Шивачев, си спомня, че «Начело на посрещачите бяха свещеникът Максим Фратев, дядо Никола Русалиев, видни първенци и трима чужди консули (австрийския, италианския и гръцкия, б.а.)».
Към 3 часа цялото население вече се е събрало в края на града (днес на това място се намира Руският паметник, до гимназияп „Г.С.Раковски“, б.а.), където развълнувано посреща отряда на полк. Лермонтов, състоящ се от 4 пехотни роти и един взвод от 3-ти ескадрон на ХIII драгунски полк.
В своето донесение полковникът пише: «Представителите на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се отслужи благодарствен молебен». Самият Лермонтов приветства посрещачите с думите: «С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!»
Стоян Шивачев съобщава още един интересен факт от този ден: «Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас – полк. Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища (според някои данни там имало 80 тона зърно, запаси от каменни въглища, както и сланина, вероятно подготвена за промишлени нужди, б.а.), по-късно храната била разпределена от новата управа за изхранването на населението.
Същата вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2 000 руски войни от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни вести за черкезки нападения срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане в града на полк.
Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант. Опасността бързо била предотвратена, а на 7 февруари бил изпратен един ескадрон за освобождаване на Поморие и Несебър». Така Бургас е освободен без да се пролее капка кръв и без да гръмне нито едно оръдие.
Руските офицери били разквартирувани в християнските къщи и в опразнените турски жилища, като полк. Лермонтов е настанен в дома на зъболекаря Пиперов (на днешната улица, носеща името на полковника, там сега има поставена и мемориална плоча). Обозът пък бил разположен в незастроената част на града (в северната част на днешната ул. «Александровска»), където тогава се простирали плодородни лозя.
В Бургас руската войска престояла някъде около година и половина, преди да се оттегли.
Друго знаменателно събитие от това време е, че на следващия ден – 7 февруари, е сформирана и първата българска градска община. За този акт отново научаваме подробности от Стоян Шивачев: «В същия ден в присъствието на освободителя на Бургас била учуредена първата общинска управа начело с първия кмет на Бургас Нико Попов, помощник кмет Панайот Русалиев, секретар Мавруди Стойчев и учителя Стоян Шивачев.
Назначен бил околийски началник поручик Скугаревски, който поел организирането на защитата на населението срещу терора на черкезките банди и дезертиралите турски войници».
Кой е Александър Лермонтов?
Потомък е на ясновидеца Томас Лермонт и наследник на митичния шотландски боец Георг Лермон
Личността на предводителя на «Летящия отряд», осободил Бургас – Александър Михайлович Лермонтов, е изключително интересна. Освен че е племенник на известния руски класик Михаил Лермонтов, той е наследник на митичния шотландски боец Георг Лермонт – професионален войник, преминал през 1613 г. на служба при първия цар от династията Романови – Михаил Фьодорович.
Тримата негови синове, станали потомствени руски дворяни, също са военни – ротмистрите Уйлям и Андрей (Хенрих) и Петър, който достигнал чин майор. Във всяко поколение от рода Лермонтови, почти всеки мъж е военен.
Не е учудващ факта, че от този род са излезли около 100 генерала, адмирали и офицери, част от които стават герои в Руско-турската, Руско-японската, Първата световна война и Великата отечествена война. Родът се гордее и с велики поети, художници и музиканти.
Потомците още пазят спомена за шотладския бард, поет и ясновидец от ХІІІ в. Томас Лермонт, автор на една от версиите на легендата за Тристан и Изолда. Много от неговите пророчества са се сбъднали – той е предсказал например скоропостижната смърт на тогавашния крал на Шотландия Алфред ІІІ.
Крал Дънкан поставя началото на рода му
Самата фамилия Лермонт (Learmonth) съществува в Шотландия от ХІ век досега, като нейното начало е поставено по времето, когато синът на крал Дънкан Малкълм воюва с Макбет. Един от неговите съратници е някой си Лермонт, който се смята за основател на много популярния в продължение на няколко века в Шотландия благороднически род.
Един от най-известните в историята Лермонтови от Деърси, където се е намирала древната резиденция на войствения род, е сър Джеймс Лермонт – кмет на Сент Андрюс, който бил управител при кралския двор, пазител на съкровищницата на Шотландия, мъдър дипломат и съветник на Джеймс V. Той е един от първите, които приемат протестантството в Шотландия.
Днес по света се наброяват около 200 потомци на древната фамилия, които живеят в Русия, САЩ, Франция, Сърбия, Хърватска, Бразилия, Англия, Швейцария, Австралия, Нова Зеландия, Люксембург и пр.
Погребан е в Петербург
Едни от най-прославените военни представители от Острожниковското разклонение на Лермонтовия род са и роднините на освободителя на Бургас – Александър Лермонтов. Освен него, участие в Руско-турската война взимат и двамата му братя – Михаил и Константин. Техният баща – адмирал Михаил Николаевич Лермонтов получава първия си военен орден «Св. Георги» още когато е на 16 години. Той взима участие и в Бородинската битка с Наполеон, където е отличен отново с орден – този път «Св. Ана».
Самият Александър Лермонтов заради освобождаването на Бургас и победите му над турците е удостоен със званието генерал-майор и е награден със златно оръжие «За храброст» и ордени «Св. Владимир» ІІІ-та степен с мечове и «Св. Станислав» І-ва степен с мечове. Той става притежател на общо 14 ордена.
След края на войната е назначен за командир на гвардията на лейбгвардейския Кирасирски полк на Нейно Величество, след 5 години става началвик на 12-та Кавалерийска дивизия, като е произведен в генерал-лейтенант, а след още 4 години вече е командир на 1-ви Кавалерийски корпус.
През 1898 г. му е присвоен чин генерал от кавалерията. През 1902 г. става член на Военния съвет на Руската империя. Знаменитият генерал издъхва на 26 декември 1906 г. и е погребан в Новодевическото гробище в Санкт Петербург.
И дъщеря му воюва за Бургас
Неговата дъщеря Александра Лермонтова, също свързва името си с Бургас. Тя се отказва от удобния си и богат живот в Санкт Петербург и взима участие в Руско-турската война като доброволка в медицинския корпус.
В крайморския ни град тя пристига през 1879 г. заедно с 4-ти армейски корпус на ген. Скобелев. Тук девойката поема ръководството на учредената в бургаските покрайнини първа военна болница (по-скоро лазарет), в която тя подпомага обучението на медицинските кадри и със собствени средства закупува болничния инвентар и инстументариум.
Днес на мястото на лазарета в морската градина до Летния театър е издигнат паметник “В память воинам частей Бургаского отряда умершим от болезней с марта до октобрь 1878 г.”
