За десети пореден път ще бъде отбелязан Международния ден на майчиния език - 21 февруари. Тази година честванията ще протекат под мотото "Свят без граници". Според ЮНЕСКО езиковото многообразие е един от най-мощните инструменти за опазване на материалното и нематериалното наследство на човечеството. В такъв ден от само себе си възниква въпросът доколко българският език - един от 23-те официални езика на ЕС и един от над 6000-те съществуващи по света езици, успява да се съхрани и да запази своята уникална лексика?
Автор: Диана Славчева
Като оставим настрана модното тийнейджърско изписване на половината българска азбука с цифрени символи, както и изразяването на емоции не с думи, а с наивно подреждане на точки и скоби в някакво графично подобие на усмивка, повече тревога буди поредното увлечение на българите по въвеждането на чуждици в родната ни реч. То не бяха фейсове, адване, сърфиране, ъпдейтване, френдове и какви ли не още абракадабри, които вероятно звучат като псувни и черни заклинания в ушите на по-възрастното поколение. През изминалите векове българите не веднъж са се прехласвали по чуждите езици, които са възприемали като по-звучни от нашенската реч. В различните времена като фаворити се редуват ту французкият, ту руският, па дори и турският, аджеба. Тъжното е, че "туй ругателство ужасно, модно... що слетя всичко мило нам и родно", за което дядо Вазов изплаква, че "слушам се, откак съм на света", продължава и днес и ако така ще опазваме майчиния си език, май скоро ще се наложи да търсим бащинството му.
