Разлики между Православието и римокатолицизма

Автор: Десислава Главева

Много православни християни не знаят каква е разликата между Православието и римокатолицизма. Тъй като католическата църква отпада от пълнотата на вярата още през 1054 г., натрупаните разлики за тези 10 века са толкова много, че е невъзможно да ги изложим в рамките на една статия. Затова ще се спрем само на най-главните.

Всяка религия се състои от три компонента – доктрина, култ и нравствена система. Казано по-просто налице е винаги вяра в дадено божество; ритуал, посредством който вярващият общува с божеството и моралът, който произтича от първите две.

С отпадането си от Православието в католическата църква претърпяват промени и трите компонента - вярата, обряда и морала. Тъй като те са неразривно свързани няма да ги разглеждаме поотделно, а в тяхната неразривна цялост.

В католицизма са променени основни положения и догмати на Православната вяра. Затова говорим за наличие у него на множество неправилни учения и ереси, изкривяващи истините на вярата. На първо място е Учението за изхождането на Св. Дух, т. нар. Филиокве.

В Символа на нашата вяра се казва, че Светият Дух изхожда от Отца. Католиците променят Веруюто, твърдейки че Св. Дух изхожда и от Сина, което не отговаря на истината, според както е засвидетелствана тя от Самия Христос в Свещеното Писание.

Католицизмът учи за непорочно зачатие на Св. Богородица, тоест че тя била недокосната от първородния грях. Той също я поставя наравно с Христос като съизкупителка на човеците.

Първородният грях обаче е наследствен и общ за всички хора, а Православната Църква макар да почита особено много Пресветата Дева, не я поставя наравно с Христос в Неговото изкупително дело. Но Православната Църква гледа на нея като на застъпница за човешкия род поради това, че тя се е удостоила с чистия си и свят живот да стане Майка на Бога.

Католицизмът учи за свръхдлъжностните заслуги на светиите, за индулгенции и чистилище. За да се спаси човек, според него, трябвало да има някаква сума от добри дела, зависеща от количеството на греховете му.

Понеже светиите били извършили добри дела, повече отколкото им били нужни за спасението, излишъкът от тях се събира в „съкровищница” и папата има власт да вменява тези дела на хора, които нямат достатъчно.

За целта грешниците могат да си купуват от папата добри дела под формата на индулгенции, като така „откупуват” не само сторените до момента грехове, но дори и бъдещи такива. Колкото до чистилището, това е място между рая и ада, където грешниците се очистват от греховете си и с помощта на заплатени за тях индулгенции могат да преминат в рая.

Но в Православната църква знаем, че човек може да очисти греховете си само докато е жив и с покаяние, не с индулгенции, а след смъртта единствено молитвите на Църквата и даряваната милостиня могат да облекчат задгробната му участ. Междинно място като чистилището не съществува. След смъртта душата е в рая или в ада.

Една от най-съществените разлики между Православието и католицизма е в разбирането за Църквата. В Православието Църквата е богочовешки организъм, в който християните се спасяват, ползвайки се от даровете на Светия Дух и съединени от една вяра в Господ Иисус Христос.

Католическата църква пък е земна организация с чисто земни цели и стремежи – да господства над света. Ако си представим двете църкви като иерархически пирамиди и в двете най-долу стоят миряните, следвани от епископата.

Главата на Православната Църква, която е Тяло Христово, е Сам Иисус Христос. Католическата църква обаче има за свой глава папата, затова другото отклонение е именно главенството на папата.

Никога в Православието папа или патриарх, (които като сан са епископи), не е бил поставян над другите епископи, колко повече на мястото пък на Христос. В католицизма обаче папата се явява наместник на Христос и дори Негов заместник.

Католицизмът дори изповядва догмата, че когато папата говори от своята катедра като пастир и учител на всички християни, той е непогрешим! Ето други безумни твърдения на католицизма: „Папата е божествен човек и човешки бог и никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите. Само Бог е подобен на папата. Властта на папата се разпростира над Небето, земята и преизподнята; ако повлече със себе си в ада милиони хора, никой няма право да го пита защо прави това.

Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и Сам Бог. Той властва над патриарси и епископи, императори и крале. Всички хора на земята са негови поданици. Папата може от неправда да сътвори правда и обратното, да поправя апостолите и Новия Завет. Може да направи светец, когото пожелае независимо от мнението на околните и съпротивата им. Папата има власт над чистилището и ада, той е господар на вселената.

Да се съмняваш в него е светотаство. Той има власт по-голяма от ангелите и светиите. Може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество, а властта си получава директно от Бога. Никой не може да съди папата! Тройната папска корона (тиара) е символ на троичната му власт – над ангелите, хората и бесовете. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен.”

Освен вярата католическата църква е променила и религиозните обреди. Католическото кръщение е с друга кръщелна формула, а кръщаваните не се потапят, но се обливат. Уви, и в Българската църква напоследък се практикува това, но е неправилно! Православното кръщение трябва да се извършва с трикратно потапяне!

Също така католическите свещеници нямат право да миропомазват, а само епископите; кръщаваните деца се миропомазват чак между 7 и 12 години, не както тук веднага след кръщението. Причастието не е под формата на хляб и вино, (както в Православната Църква), а само като хляб (хостия) и не е от квасен, а от безквасен хляб.

Децата не могат да се причастяват, докато не станат на седем години. Венчаващите сами се венчават, а свещеникът е просто свидетел; разводът в католицизма е абсолютно забранен, (но тази забрана често се нарушава от самите католици).

Католическите свещеници нямат право да се женят като православните. А на греха в католицизма се гледа като на престъпление, докато в Православната църква грехът е болест. В католицизма дори когато греховете се прощават, трябва да последва наказание – затова са измислени индулгенциите, чистилището и други подобни.

В католицизма се използва орган, което е старозаветна практика за разлика от Православната Църква, в която молитвите се извършват от самите молещи се. Поклонението Богу с дух и истина е невъзможно посредством бездушен инструмент.

Католиците въздигат статуи на Бога, Света Богородица и светиите, отричайки иконите. Но статуите приличат на древните идолски изображения и затова са неприемливи за Православната църква, бидейки също триизмерни изображения.

В заключение ще предупредим, че поради множеството отклонения на католицизма православните не бива да се молят и празнуват заедно с католиците.

Папата и до днес настоява да е господар на света и се опитва да подчини и Православната църква не без помощта на предателски настроени православни епископи. Но обединение с Рим е невъзможно, докато Рим не се отрече от натрупаните си през всичките тези 10 века заблуди. Единение с католическата църква е възможно само, ако тя се върне в пълнотата на истината, от която изпадна в далечната 1054 година.



В категории: Анализи , Вяра , Светии и свещеници