Иван Иванов живее под психясалия съсед, в резултат на което цялата му кухня е подгизнала – стената е в мухъл, а подът джвака; полилеят свети, въпреки че е изключен от копчето - Снимка Николай Недев
22 Март 2010, Понеделник
Убил брат си, а трупа на майка си метнал през рамо. Сега е наводнил съседите, но никой не смее да му се опре Свестните у нас считат за луди, е казал великият поет и революционер Христо Ботев. Днес обаче много актуален е и обратният въпрос - лудите у нас считат ли ги за свестни?
В трудните времена на нескончаемия посткомунистически преход на много българи им избиха чивиите. А когато си принуден да живееш в едно общежитие (т.е. жилищна кооперация) с прещракали съседи, това може да се окаже опасно за здравето, а понякога и за живота.
Автор: Лъчезар Лисицов
Именно по такъв повод ни повикаха в бл. 12 на бургаския комплекс „Славейков“. На седмия етаж във вход 4 живее 60-годишният Петър Борисов. Преди два месеца съседът му под него – пенсионерът Иван Иванов, установява, че по стената в кухнята му е избила влага.
Качил се на горния етаж и звъннал на вратата на комшията, но никой не отговорил. Нормално – от входа всички познавали Петър Борисов като странен човек, който не отваря на никого. Добре, ама влагата по стената на Иванов бързо се разрастнала, като постепенно покрила цялата стена. Наводнил се и подът.
В един момент дори крушката на тавана в кухнята светнала при изключен ключ – станала утечка по оголените жици. „Цъкам – светва силно, изгасям – пак свети, но по-слабо“, шашнал се пенсионерът, след което дръпнал шалтера на тока, за да не пострада той или жена му, която е инвалид с исхемично сърце.
„За четвърти път ме наводнява, но никога не е било толкова страшно“, обяснява Иван Иванов. „Петър не отваря на никого, единственият начин да се срещнем с него е като го причакаме пред дома му. Но е агресивен и хората се страхуват. Дори веднъж ме нападна. Засили се към мен и посегна да ме удари, без да има причина. Едвам го удържах. Той просто не е добре. Уби брат си, майка му също полудя покрай него. След като тя почина, той метна трупа й на рамото си, все едно е добитък, и тръгна нанякъде. Добре, че дойдоха бързо от полицията, та го укротиха“.
Иванови поискали да се вземат по-сериозни мерки за Петър, тъй като състоянието му с времето се влошавало. По едно време с майка му дори започнали да отглеждат кокошки в кухнята и спалнята на апартамента. Миели, хвърляйки кофи с вода на пода, все едно са в кокошарника на село. Апартаментът на Иван Иванов започнал да подгизва, затова и входирал жалба в общината. Оттам му отговорили: Минахме на проверка, но човекът не ни отвори, нищо не можем да направим.
Иванов се жалвал и в прокуратурата. Когато отишъл да попита ще се вземат ли мерки, от деловодството му отговорили: „Ами, вижте, знаем за Вашата молба, но прокурорът не иска да се занимава“.
В сегашната ситуация водата е тръгнала по етажите надолу, като вече е стигнала до мазето. Кухнята на Иван Иванов пък е в окаян вид – стените са покрити с мухъл, а подът джвака. „Кипна ми, готов съм да го убия. По-добре в затвора да отида, там условията ще са по-добри“, гневи се обезвереният пенсионер.
Иванов е входирал на 5 март т.г. поредната си жалба до местната териториална дирекция. Оттам му казали, че срокът за отговор е един месец и трябва да чака.
Накрая няколко мъже от входа взели нещата в свои ръце, извикали водопроводчик и пак по обичайната процедура причакали Петър Борисов да се появи, за да могат да влязат в дома му. За петнайсетина минути спецът открил откъде идва течът, въпреки че неуравновесеният Петър се опитал да го заблуди. Още толкова време отнел и ремонтът. Повредата вече е отстранена, но влагата и мухълът ще продължават да „красят“ стените на съседите под Петър Борисов още дълго време.
Живеещите във входа не могат да се успокоят, седят на тръни, в очакване на нови главоболия. „Може да ни запали, да ни взриви или пак да ни наводни. Не знаем какво да очакваме“, хванали са се за главата те.
Пакостливите комшии са често срещано явление, затова за съвет потърсихме омбудсмана на Бургас Таню Атанасов, който като „гръмоотвод“ поема всякакви видове жалби от съгражданите си.
Ако случаят е спешен, звънете в Полицията. Те могат да предприемат силово влизане в дома на нарушителите, обяснява той.
За решаване на проблема в перспектива обаче трябва да се жалвате пред общината и прокуратурата. От общината ще направят констативен протокол, който може да бъде ползван впоследствие в съда. Прокуратурата пък е длъжна да стартира процедура по принудително изпращане на болния в психодиспансер, ако разбира се има основания за това. Трябва да се знае, че тази мярка все пак е временна - психично-болните могат да бъдат настанявани за лечение за няколко месеца, след което отново ги пускат.
Проблемни съседи могат да бъдат изгонени от собствения им дом и по правилата на Закона за собствеността, като срокът за това е три години. За целта са нужни 75 % от гласовете на живеещите във входа, както и сериозни доказателства, че нарушителят излага имуществото им на опасност от пожар или от други значителни повреди, както и при системно нарушение на правилника за вътрешния ред в сградата или на добрите нрави.
В това отношение психично-болните обаче са защитени от закона и срещу тях тази процедура не може да бъде приложена, заключава омбудсманът.
