На 2 април е Разпети Петък - това е най-строгият пост през годината, останете без храна и вода, за да посрещнете в неделя най-славното събитие в историята на човешкия род На Велики Петък се извършва възпоминание на светите спасителни и страшни страдания на Господ Иисус Христос.
На този ден в богослужебните последования си спомняме няколко събития: залавянето на Христос в Гетсиманската градина, осъждането Му на смърт от първосвещениците и старейшините, съда при Пилат и кръстните страдания.
Автор: Десислава Главева
На Велики Петък сутринта се изнася погребалната Плащаница в средата на храма, пред която свещенослужителите и молещите се извършват поклонение, като целуват раните на Изобразения върху нея Господ. На този ден Христос умира на кръста в ужасни мъки и страдания за спасението и изкуплението на целия човешки род. Нека накратко опишем какво точно представлява кръстната смърт по принцип:
На кръста тялото е разтегнато неестествено, като всяко движение причинява нетърпима болка. (Преди да бъде разпнат Христос е бил цял изпонаранен от бичуване с бич от ремъци с оловни накрайници, разкъсващи плътта при всеки удар, а освен това на главата Си е имал венец от остри тръни, забити дълбоко в плътта.) За час-два раните от гвоздеите започват да се възпаляват и човек се чувства така, сякаш тялото му гори. Кръвта напряга пулса и приижда в главата, от което се получава ужасен световъртеж, а въздухът почва да не достига. Сърцето работи неправилно и предсмъртна мъка и страх обземат осъдения. Съзнанието се замъглява, той почва да бълнува и да мята главата си наляво-надясно. Затова на разпъваните на кръст обикновено давали да пият смирна, смесена с оцет, за да ги упоят и така да се притъпят ужасните им страдания, но Христос отказал смирната и оцета и останал в пълно съзнание до края. Гвоздеите под тежестта на тялото биха разкъсали ръцете, ако по средата на кръста не се слагала напречна греда, благодарение на която тялото едновременно и висяло и седяло. Но така страданията ставали още по-нетърпими! Смъртта постепенно обхващала цялото тяло по нервите, по артериите, по мускулите. Понякога, за да настъпи по-рано, римляните чупели пищялите на осъдените и тогава те умирали много бързо. Христос обаче издъхнал от огромното изтощение и болки, без да се налага прилагането на тази мярка. Затова и Пилат се учудил, че Той умрял толкова скоро.
На Разпети Петък слънцето скрило светлината си и цялата природа страдала заедно със своя Създател. В чест на Христовото Разпятие, страдание и смърт християните на този ден не бива да работят или да се занимават с обичайните си светски дела, а е добре да са в храма, където да вземат участие в прекрасните богослужби. На този ден е най-строгият пост през годината – без храна и вода. Само за тези, които са немощни, стари и болни се разрешава хляб и вода и то след залез слънце. Разбира се, много християни ще решат, че няма да имат сили за подобен подвиг, но могат поне да се въздържат от готвена, вкусна и разнообразна храна и да се ограничат само със сухоежбина, колкото да не им прималее от глад до другия ден сутринта.
На Велика Събота Църквата припомня погребението на Господ Иисус Христос, Неговото пребиваване с Тяло в гроба, а с Душата – в ада, където Той възвестява за победата Си над смъртта и избавлението на душите, които с вяра очаквали Неговото пришествие. Заедно с това се предвъзвестява и предстоящото Му славно Възкресение от гроба. На този ден се разрешава консумацията на червено вино и овощия, но не и на олио.
Възкресение Христово е най-славното събитие в историята на човешкия род
Празникът Възкресение Христово се нарича още Пасха по името на старозаветния празник, установен преди близо 4 хилядолетия, когато евреите били избавени от египетското робство. Названието „Пасха” или „песах” идва от еврейската дума „подминавам”, „избавям”, защото на този ден всички първородни в Египет били убити, докато евреите, които били техни роби - подминати/избавени от поразяващата Божия десница. В този смисъл Христос е новата Пасха, нашият Избавител, защото със Своите изкупителни страдания Той взе върху Си нашите грехове, избавяйки ни от смъртта и ада. Затова често ще срещнем названието Пасха Христова наред с или вместо Възкресение Христово.
Христовото Възкресение е Празникът на празниците и Тържество на тържествата. Цялото богослужение и църковни обряди на този ден са особено тържествени и пропити от радостта и триумфа на Възкресението. Още преди полунощ вярващите се стичат в храма, където очакват настъпващите Пасхални тържества. След прочитането на Полунощницата, свещенослужителите излизат с кръст, свещи и тамян извън храма и правят тържествена лития заедно с богомолния народ при пеенето на Пасхалните песнопения. През това време камбанен звън оглася нощния мрак, възвестявайки на света радостната вест на Христовото Възкресение. След края на литията шествието спира пред затворените западни врати на храма и оттам започва Пасхалната утренна. След прочитането на Евангелието свещенослужителите заедно с миряните влизат в храма, където службата продължава.
За жалост, множество хора, отиващи в тази свята нощ на църква се държат крайно неподобаващо. Голяма част от тях пият, крещят, пушат, държат се непристойно, подвикват на свещенослужителите и по нищо не личи, че са дошли да почетат Възкръсналия от мъртвите Спасител. Става така, че самите те не празнуват, а с неадекватното си поведение пречат и на другите да празнуват. Остава се с впечатление, че са дошли на някакво шоу, където най-важното нещо е да се доберат с цената на всичко до огъня, раздаван от свещеника, след което бързо и шумно си тръгват. Но тези, които наричат себе си християни трябва да останат до края на светата Литургия, а не да бързат за яйцата и козунаците, които ги очакват в къщи, намирайки си различни оправдания за преждевременното напускане на службата.
Бидейки най-големият християнски празник, Възкресение Христово се чества четиридесет дни до Възнесение Христово, както и всеки неделен ден през годината. А седмицата след Великден се нарича „светла”, защото в древност през нея са се кръщавали християните и след кръщението са обличали бели дрехи. През цялата светла седмица се блажи дори в сряда и петък, когато обикновено през другото време се пости. До Възнесение Господне християните се поздравяват помежду си не с обичайните поздрави „Добро утро”, „Добър ден” или „Здравей”, а с „Христос Възкресе!”, като поздравяваният трябва да отвърне: „Наистина (воистину) Възкресе!”
Хубаво е и всеки християнин да знае какво се пее в малкото песнопение, което ще се повтаря в храма чак до Възнесение Господне: „Христос Воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав!”. „Христос Възкръсна от мъртвите, като със смърт потъпка смъртта, и на ония, които са в гробовете живот дарувà!”
