Христос изцелява само с една дума 38-годишния парализиран
23 Април 2010, Петък
Тази неделя – 25 април честваме чудесното изцеляване на разслабения Болката е с човека от самото му раждане до последния му час. Тя е неизменен спътник в нерадостното човешко битие. Кой от нас в мигове на скръб не се е питал: „Защо, о, Боже, ме сполетя тази мъка?”, „Защо ми прати тази болест?”, „На мен ли точно трябваше да се случи?!” „Нима другите не са по-грешни от мен, пък нà - аз страдам повече от тях?!” Нека всеки, който си задава тези въпроси знае, че нищо на този свят не става без Божията воля. И доброто, което получаваме, и злото. Причината за това е съвсем проста, но трудно се приема. А тя е - повсеместната отдалеченост от Бога, от вярата, от добротата.
Автор: Десислава Главева
Задавали ли сте си въпроса, защо болниците са толкова пълни, че често пъти няма къде да сложат повече болни?
И тук отговорът е съвсем прост. Защото църквите са празни. Защото сме изхвърлили Бога от живота си и от сърцата си. Днес светът е една огромна болница. Болница, в която е пълно с нещастни човешки същества. Един атонски монах казва, че причините да боледува човек са четири: заради греховете на родителите; заради греховете на самия човек; за да придобие човек полза от болестта, да изкупи грехове или да бъде предпазен от нещо; и една четвърта причина, известна само Нему, която обаче се вписва в многопластовия и сложен Божий промисъл за всеки човек поотделно.
Защо човек боледува заради греховете на родителите
Св. Николай Велимирович казва, че това е начинът родителите да видят греховете си и да се опомнят, когато Бог засегне това, което им е най-скъпо - децата. Наистина децата, особено в младенческа възраст са невинни. Но човек често се самозабравя в греха. Дори не разбира понякога, че го върши. Затова, когато родителите сами не искат да се поправят, Бог чрез децата ги смирява, като праща болести и нещастия. Факт е, че едва тогава най-силно се обръщаме и викаме към Него, а често изправяме и живота си.
Защо човек боледува заради греховете си
Защото грехът поразява не само душата, но и тялото. Според св. Теофан Вишенски, в някои случаи това е съвсем видно, в други – не, но фактът си е факт. Всички болести на тялото са свързани с греховете ни. От и заради тях. Грехът се създава и извършва първо в душата на човека, в самия него и веднага я разболява. И понеже животът на тялото зависи от този на душата, съвсем естествено става така, че тялото също започва да боледува. Грехът праща на душата необясними тъга, мрак и униние, оказва отрицателно и неблагоприятно въздействие на целия организъм, и оттук се подкопава вече самото здраве на човека. Тази зависимост може и да не ни харесва, но това е, което ни отделя от Бога – Източникът на живота. А оттам и до нарушаване на всички закони, които действат в нас и в природата. И после как да не се чуди човек, че изобщо сме живи след ужасите, които върши всеки един от нас!
Едва когато човек осъзнае грозотата на греха и падението си, тогава може да стане и срещата му с Бога. Тогава именно човек почва да търси своя Създател с покаяние и се стреми да промени себе си и живота, който води. Следователно, когато се разболеем или ни налети нещастие, нека побързаме да направим равносметка на своя живот и да видим, защо ни се праща всичко това. Да не си мислим, че е станало случайно, защото няма случайни неща. Нека отидем при Бога и в покаяние и сълзи да попросим помощта Му, като се примирим в съвестта си с Него. Тогава вече можем да сме спокойни, че стъпвайки на пътя към Бога, ще ни помогнат и лекарите и лекарствата.
Имало един забележителен лекар, който никога не пристъпвал към лечение на своите пациенти, докато те не се изповядали преди това и не се причастяли с Тялото и Кръвта Христови. И колкото по-тежки били болестите, толкова по-настоятелно той изисквал това от тях, защото добре знаел, че ако първо няма примирение на човека с Бога, то и най-добрият лекар ще се окаже безсилен. И дори да излекува една болест, ще дойде друга или нещастие ще сполети човека.
Какъв е поводът за горните думи
Христос отишъл в една къпалня, наречена Витезда, което значи Дом на милосърдието. В нея се събирали болни от всякакви болести. Къпалнята била наречена така, защото във водите й отвреме навреме слизал ангел Господен, който раздвижвал водата и всеки от болните, който пръв успеел да влезе във водата оздравявал, от каквато и болест да бивал налегнат. Само че това се случвало много рядко и нещастните болни често чакали с месеци, а понякога и с години, за да преварят другите и да влязат във водата.
Там лежал и един човек, който бил разслабен, сиреч парализиран. Той страдал 38 години от болестта си. Лежал в къпалнята и чакал да се раздвижи водата, но тъй като бил трудно подвижен, всеки път някой го изпреварвал. С ясните Си очи Христос видял душевната мъка на този човек. Отишъл при него и направо го попитал: „Искаш ли да оздравееш?” „Да, Господине, но си нямам човек, който да ме спусне във водата”, изплакал нещастникът. „Когато пък аз стигна до нея, друг влиза преди мен”. Тогава Христос му казал да става и да си ходи, като прибере и одъра си. В същия миг парализираният от 38 години човек се изправил здрав на краката си. Когато след няколко дни Христос пак го срещнал, му казал: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо”.
Тъжното продължение на тази случка е, че изцереният парализиран присъствал на съда срещу Христос пред първосвещениците и собственоръчно ударил плесница на Своя благодетел. Това било благодарността му за възвърнатото здраве след 38 години страдания. Затова, ако е лошо човек да боледува, несравнимо по-лошо е, възвръщайки здравето си, не само да не благодари на Създателя, но дори да тръгне срещу Него и да Го похули.
И в българската история имаме христоматиен пример по този въпрос. Питомецът на Търновския митрополит Климент Друмев – Ганьо Чолаков, се ползвал дълго време от покровителството и помощта на своя благодетел. Митрополитът платил издръжката и образованието на това иначе бедно, но умно момче, като всякак се грижел за него. А когато почнал процесът срещу Търновския владика заради неговото пламенно слово на Православна Неделя, прокурор на делото бил същият този Ганьо Чолаков. Позорният процес протекъл при редица нарушения на закона, а самото поведение на прокурора било надменно и подигравателно, което предизвикало всеобщо възмущение. След този срамен процес, образът на неблагодарния ученик бил увековечен в знаменитото произведение на Алеко Константинов „Бай Ганьо”.
