Бургаската културна мафия

Автор: Стоян Георгиев

Сред печелившите кандидати за финанасиране през 2010 г. няма някакви изненади, защото, откак се помним,  в Бургас все едни и същи хора или пък техните протежета са добре приети на общинската софра, която е изключително щедра към блюдолизците, независимо коя партия е на власт. Нещо, от което Бургаският Парнас отдавна се е овонял като най-обикновен обор, където властва духът на абсолютното бездарие и безпардонната наглост. И тази година не беше по-различна от останалите. Под тъпото уверение, че избраниците на Община Бургас отново са утвърдени имена или пък имена, които ще се утвърждават под крилцата на други утвърдени имена, набързо и напълно неправомерно бяха разпределени парите за цялата година, при положение, че според регламента те трябваше да се дадат на два транша – по пет хиляди лева през пролетта и есента. Този път всичко беше извършено толкова сръчно и виртуозно, че и фокусникът Астор би се смаял.
Начело на фарса, както винаги, съзираме изпития от денонощното бдение над никнещите в сърцето му интриги и клевети, стар наш познайник Иван Сухиванов, който обича да се представя за борец за правдини, но щом му замирише на пари се упоява като котарак от валериан и вече за трети пореден път прибира по някоя общинска сума. Този път в нерушим съюз с Роза Боянова, която отглежда своите „митични птици” като копринени буби, неспирно хранейки ги с тъмни абстракции и мъгляви поетични видения. Дуетът Сухиванов и Боянова са взели 2500 лева за някаква антология на бургаските бездарници, към които Община Бургас е изумително благосклонна. Това да не са арменският или българският геноцид, та да се замисли? Че славният творчески дует ще изправи родната поезия пред неминуем геноцид, никого не го вълнува.
Не са гласувани пари за големия бургаски поет Никола Инджов, нито за незабравимия композитор Константин Ташев, затова пък живеещата в София авторка на блудкава проза Райна Маркова, приближена на Сухиванов, е получила 1300 лева. На възрастния Стойчо Биячев му отпуснали по милост скромните 500 лв., а на Диана Радойнова, която ни представя някакъв си исторически труд – цели 1500 лева. Защо ли? При всичките ми уважения към г-н Атанас Радойнов, чиито усилия прозират зад това финансиране, бих му казал само: „И ти прекали, човече”. Защото да ни пробутва дъщеря ти теорията, че Иисус Христос бил соларен мит, а Артемида „възкръснала” в Света Богородица, не го намирам за твърде научно. Може би и тази книга ще ни поднесе някоя подобна наукообразна теорийка. Дано да не съм прав. Но нали ти, г-н Радойнов, миналата година яростно се нахвърли срещу идеята да се отпуснат пари на д-р Румяна Оманова за книгата й „Хаджи Димитър и Стефан Караджа в спомените на съвременниците им”, защото била историография? И само благодарение на моето застъпничество и това на Георги Ингилизов, все пак й бяха отпуснати скромните 700 лева? Защо сега на твоята дъщеря трябва й дадем 1500 лева също за историография, и то не чак толкова необходима за читателя, е доста непонятно? Интересно ми е колко аршина имаш в джобовете си и кой кога го изваждаш.
И тази година естествено не отсъства знаменитият дует Румяна Емануилиду и Керана Ангелова. Собственичката на издателска къща „Знаци” пак нахално иска пари от Общината, сякаш е безработен клошар, а световната авторка на „Елада Пиньо и времето”, която видя вече чужда на  сцена и толкова много се шумя около нея, даже няма 1800 лева за поредната си скучна литературна рожба с недозрели мисли и тежък, претрупан език, на който не можеш да му хванеш нито края, нито началото. За подобен стил Емилиян Станев казваше, че се точи като кадаиф. Да, ама този „кадаиф” няма да донесе сладост на бургазлии, а ще им излезе доста солен. Ако от постановките в Унгария „великият роман” не е спечелил нищо, следва, че или постановката е била камерна, или г-жа Емануилиду ни е хвърлила поредния си кьорфишек в свойствения си стил: „Умря циганката, дето ни хвалеше, дайте да се похвалим сами!”. Тя самата скромно и свенливо чопва 1000 лева за документалистиката си, наречена „Театър”. Че то от това какъв по-голям „театър” може да ни представи оправното и отракано момиче?
 За младите автори пари пак не останаха, защото те не били утвърдени. А как да се утвърдят, когато не могат да издадат книгите си от старите, втвърдени като мумии творци, които превърнаха бургаският литературен живот в египетска гробница? Може би Иван Сухиванов ще им подари някой свой остроумен „ход на въображението”, но засега неговите ходове са само ходове на заблуждението, а печалбата  ще я усети най-осезателно издателят, който ще вземе поръчките за повечето от финансираните книги. Когато те излязат от печат, бургазлии могат да разберат кой е той и как се облагодетелства от наглата шуробаджинащина на „бореца за справедливост” Иван Сухиванов.
Цялата тази работа намирисва на абсолютен вандализъм с участието на Общината, чиито дейци са на кота нула по отношение на културата, така че нашите герои са успели доста чевръсто да вземат каквото могат. Или както казваше Христо Фотев, около чийто паметник ежегодно бият челата си бургаските бездария: „А престъплението толкова приличаше на работа – на дело”.
Да са живи и здрави съгражданите ни да плащат процъфтяването на сурогатните литературни бацили в трепетно очакване на велики и безсмъртни творби, или с една дума в очакване тръните да родят грозде.



В категории: Културен Десант