„Аз отгледах Пламен и няма да се откажа от него“ - казва Въльо. До него е отчаяната майка на детето - Снимки Николай Недев
12 Май 2010, Сряда
Малкият Пламен е замъкнат като бездомно кученце в приют, а братчето му всеки ден пита: „Кога ще се върне батко?“ В публикацията „Злочестата съдба на Цветелина” в бр. 51 на „Десант” разказахме за едно момиченце от Бургас, което живее в нечовешки условия и непрекъснат тормоз от страна на майка си, а социалните служби не предприемат нищо радикално, за да осигурят по-добра среда за отглеждането му, освен да „работят за развиване на умения, необходими за поддържане на позитивни семейни взаимоотношения”. Следствие на тези си титанични усилия те, забележете – „отчитат повишаване на родителския капацитет”, сякаш се касае за счетоводен отчет за повишаване производителността в дадено промишлено предприятие.
Автор: Диана Славчева
Сега обаче ще стане дума за един друг случай, в който същите тези служби, призвани да бранят правата на детето, най-безцеремонно и против неговото желание, отмъкват едно момченце по средата на учебния час и го въдворяват в социален дом за деца в риск. При това, въпреки че детето си има нормално семейство, в което го обичат и се грижат за него и където расте щастливо заедно с по-малкото си братче.
Майката Петя ражда Пламен преди десет години. Бащата е неизвестен, но година след това тя заживява на семейни начала с Въльо. Той, за неин късмет, е от ония мъже, които са грижовни и работливи. Труди се без почивка, за да осигури добър стандарт на семейството си, има собствен дом и още един апартамент, който отдава под наем и така допълва семейния бюджет. Защото Петя, която е с леко психично заболяване, по обясними причини е безработна. Самата тя е израснала в детски дом, тъй като родителите й са нямали възможност сами да отгледат трите си деца. Така и не успяла да получи образование, въпреки че не й липсва природна интелигентност. И до ден днешен тя остава много чувствителна на тази тема и таи в съебе си съкровеното желание да се образова. От социалните служби обаче много умело използват всичко това, за да я манипулират, както им е угодно. Дори й внушават, че не трябва да се явява на съдебните дела, които семейството води, за да си върне Пламен, защото била проста, а в съда са хора учени и само щяла да се изложи. От нейната слабост са се възползвали и при раждането на първородния й син, който всъщност е роден заедно с брат близнак. Но медиците успяват да я убедят да остави другото момченце за осиновяване и дори я придумват да се откаже и от братчето му. Тя обаче успява да задържи поне едното си дете. Когато заживява с Въльо, той приема момчето като свое. И въпреки че скоро се сдобиват и със собствено детенце, бащата никога не дели грижите си и любовта си между двамата. Пламен от малък му вика „татко” и както споделя майката, е по-привързан към него, отколкото към самата нея. Откакто е въдворен в социалния дом „Ронкали“, Въльо го посещава всеки ден, дава му джобни пари, носи му дрехи, купува му карта за градския транспорт, за да може да ходи на училище. Възпитателките от дома дори роптаят, че идва толкова често, защото другите деца се били дразнели. Самият Пламен не иска да е там и непрекъснато създава проблеми на екипа. Бащата е притеснен, защото често го вижда със синини и драскотини. Момченцето му признава, че нарочно се държи зле, защото иска да го изгонят оттам и да се прибере вкъщи. Наш екип присъства на 29 април на поредното дело в Административния съд, където родителите обжалват заповедта за настаняването в дома и на което бе изслушано и самото дете. След като излезе от съдебната зала, момченцето се гушна в татко си и попита: „Сега довечера ще си бъда ли вече вкъщи?”. Възпитателката от дома, която го придружаваше, буквално изсъска: „Не, първо съдията трябва да реши”. Бабата на Пламен също изчакваше в коридора да приключи заседанието и когато той поиска да отиде до тоалетната, именно тя, а не представителката на дома, го заведе там. Видяхме и ученическия му бележник – в него преобладаваха шестиците и петиците, гарнирани тук там с по някоя тройка. Направи ни впечатление, че все пак шестиците бяха по сериозни предмети като литература и български език, а бележките бяха нанесени до взимането му в дома. Въльо обясни, че той много се е занимавам с момчето, обичал литературата и му помагал доста по този предмет, заедно правили всички упражнения и дори му давал допълнителни задачи.
Гледахме всичко това и се чудихме как при тези обстоятелства едно невръстно дете е отделено насилствено от семейната си среда, от любящите го близки и роднини, за да бъде отглеждано в дом, обитаван от непознати лелки и недружелюбни клети малчугани. Още повече Закона за защита на детето в своя чл. 35, ал. 2 е категоричен, че „Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда”. А възможностите са степенувани много ясно – ако детето е в риск (за което в случая с Пламен просто няма никакви основания да се говори, но засега оставяме това настрана), първо се търсят възможности за настаняването му при близки или роднини (каквито Пламен има в изобилие), после идва ред на намиране на приемно семейство и едва след като се установи, че няма шанс да бъде приютен по тези два варианта се пристъпва към настаняването в специализирана институция. В случая решението на социалните служби за настаняване в такава институция е взето след предприетата мярка „Полицейска закрила”. Тази мярка според закона е спешна и се взима, когато детето е: „обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление; изгубено или е в безпомощно състояние или е останало без надзор”. При Пламен тя е приложена поради „съмнения за често упражнявано физическо насилие над детето от страна на майката и съжителствуващото лице“. За тези твърдения обаче няма никакво доказателство или свидетелство от когото и да било. Въпреки това на 5 март момчето е измъкнато от час с полицаи и въдворено в детския дом. И когато Въльо отива да иска обяснения от социалната работничка Иванка Стоянова и другите отговорни служители на бургаския отдел за „Закрила на детето“ защо припознатия от него Пламен е настанен в дома без дори родителите му да бъдат информирани, самият той е задържан от служители на МВР и е отведен в районното управление с белезници, заради „извършена проява на дребно хулиганство“.
Междувременно излезе решението на бургаския Административен съд, с което се отхвърля жалбата на родителите против заповедта за настаняването на Пламен в социалния дом. Въльо и Петя обаче не се примиряват с това решение и сега са подали касационна жалба до Върховния административен съд. Бащата е решен да стигне дори до Страсбург, само и само да си върне момчето. „Ако то не искаше да си е вкъщи, щях да се откажа да се боря. Но то всеки ден, като го видя, иска да се прибере при нас и братчето си. А и нашето голямо желание е Пламен да се прибере в семейството“ - развълнувано нахвърля думите една върху друга Въльо.
Случаят е в ръцете на Темида. В Бургаския районен съд, където предстои на 17 май да се разгледа и да се вземе становище по искането на социалните служби за настаняване на детето в „Ронкали“, досега не са попадали на такъв казус. Какво ще решат служителите на правосъдната богиня със завързани очи - дали ще го върнат в семейната му среда, или ще го оставят като бездомно кученце в приют, предстои да разберем. Ала едва ли някой ще ни отговори защо улиците продължават да са пълни с просещи безпризорни ромчета, за които място в социалните домове няма. За такива като Цветелина, за която споменахме в началото, също никой не взима мерки, за да я спаси от изтъпленията на алкохолизираната й майка. Но странно как с лека ръка социалните работници си пишат точки, отделяйки от семейната му среда едно дете, за което всеки ден по-малкото братче пита: „Кога ще си дойде батко?“.
Текстове към снимките: Снимка 1: Семейството е щастливо само в кратките мигове на свиждания в дома
Снимка 2: Братчетата мечтаят да се съберат отново
