Отец Иван, който се чуди на чиновническото бездушие
31 Май 2010, Понеделник
Нашите читатели навярно си спомнят драмата с кухнята към храма „Света Троица”, Бургас, за което в. „Десант” пръв алармира обществеността. Тогава служещият в този храм о. Василий Духанов пожела малката кухничка да се закрие по ред причини, нито една сериозна. В кухнята се хранеха 40-50 човека, които нямаха алтернатива освен просия, глад и ровене в кофите за смет. Официалната причина бе, че малката сградичка е незаконна. Затова о. Василий не спря да тормози работещите към кухнята, да пъди бедните, да пише жалби до Полиция, ХЕИ, Община Бургас и Сливенска Митрополия. Накрая спря тока и водата, което принуди хората да напуснат. Сега кухнята се помещава в общинско жилище, но наемът, който искат от Общината е 150 лева на месец – непосилен за работещите там.
Отново сме свидетели на поредното общинско безумие. Един приют в Нови Хан, създаден от о. Иван Иванов, в който живеят 130 души – деца и възрастни, е на път да бъде закрит по същите причини, но вече не от свещеник, а от държавни служители. Мотивите са привидно законни – незаконна постройка, липса на аварийни изходи и пожарни кранове, газови бутилки на закрито, а също и че о. Иван не е регистриран като „доставчик на социални услуги”. Само че хората в приюта получават подслон, храна, здравни грижи, образование. Сиропиталището се издържа от дарители и труда на питомците. Има стопанство, където се добиват мляко, сирене, кашкавал, месо, яйца и зеленчуци. Ако приютът бъде затворен тези 130 души ще останат без подслон. От тях 80 са деца, като някои от тях бебета и се нуждаят от всекидневна родителска грижа. Имат личен лекар, направени са им задължителните ваксинации, посещават училище и детска градина. Приютът на отец Иван съществува вече от 20 години, а през него са минали повече от 500 човека. Дарители носят всеки ден по сто хляба, а парите от даренията отиват за плащане на сметките, за лекарства, храна. Лесно се затваря една сграда, но какво ще стане после с хората там?! Кой ще ги приюти, кой ще ги нахрани, кой ще се погрижи за бедните деца, които освен всичко друго в лицето на о. Иван виждат бащата, когото никога не са имали?! За жалост в тази наша държава всичко е с краката нагоре - истинските престъпници никой не лови и не преследва, а дела като това на о. Иван не дават мира на държавните институции. Законничеството се издига в култ, помитайки човещината и любовта и какво излиза накрая - че законите далеч не са за всички, а само за слабите и беззащитните. Да се чуди човек в какъв свят живеем!
