Нестинарството – безобидна игра или танц със сатаната

Автор: Десислава Главева

Вероятен произход
Няма точно мнение относно произхода му. Счита се, че е християнизиран езически обред – тракийски или с древногръцки произход. В него има елементи и на шаманизъм и екстази; усеща се влиянието на Дионисиевите оргии, а също и на огнените игри, устройвани в чест на Артемида. Във всеки случай се касае за езичество, в което са вмъкнати християнски елементи.
Християни ли са нестинарите
Категорично не. Те не ходят на църква, не са набожни, не се изповядват, нито причастяват, не зачитат църковните празници. Единствено честват деня на светите Константин и Елена. Нестинарите не признават Иисус Христос, а „Светокът” или „Великият баща”, сиреч св. Константин, който за тях е върховен бог. И макар че в игрите си използват икони на светите царе, нямат никакво уважение към тях. За тях самата икона е бог, (което противоречи на Православното учение, защото свещените изображения на Бога не са самото божество). Поради това ги ”обличат”, „мият”, „пременяват” с обредни одежди, „украсяват”, „връзват” с вериги, за да не избягат и пр. Понякога дори има „борби” между иконите, за да се разбере „чий” св. Константин помага повече. Това става в бой с иконите, като нестинарите така се разгорещяват, че се бият с иконите по главите, а резултатът е пукнати глави и икони. Това обаче няма нищо общо с християнството и на църквовен език се нарича кощунство!
Танцът
Нестинарите се приготвят по различни начини да бъдат „прихванати”, както сами казват от „св. Константин”, и чак тогава влизат в огъня. За целта свирят гайди, думкат тъпани и се вдига невъобразим шум. След като влязат в огъня, те не усещат болка и танцуват в транс. По свидетелствата на зрителите често посиняват, побледняват, от устите им почва да тече пяна или силно да крещят, спазматично свиват пръстите си, очите блуждаят, някои преди влизане в огъня започват да вият или силно да пищят. Такова „прихващане” става, когато в човека се всели зъл дух. Много често такива симптоми има и при магьосниците, медиумите, врачките (истинските, а не шарлатаните). Погледът задължително става мътен, очите понякога се обръщат, нерядко има припадъци. Получават халюцинации, които мислят, че са пророчески, защото после не помнят нищо от онова, което са правели или говорели по време на припадък. При всички обаче се касае за явно обладаване от бесовска сила.
Заключение
Църквата категорично отрича нестинарството, но гласът й често остава нечут. Още повече, че много пъти непросветени свещеници сами предвождат нестинарски шествия, вместо да обяснят на хората, че е опасно дори да се присъства на такива игри и да се гледат, какво остава да участват в тях. Всички прояви у нестинарите по време на „прихващането” говорят за явно обсебване от демоните. Не е тайна, че много от нестинарите сами се посвещават в служба на дявола, като му дават обет. Но Свещеното Писание ясно казва: „Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огъня, предсказвач, гадател, вражач (врачка), магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито който пита мъртви; защото всеки който върши това е гнусен пред Господа”, Второзаконие. 18:10-12.
Не е тайна също, че напоследък нестинарството се превърна в доходен бизнес. В Гърция, а вече и у нас, то се радва на голям обществен, медиен и туристически интерес. На нестинарските игри отиват много хора, устройват се трапези, пазари, нерядко се коли курбан, като месото се консумира сурово „за здраве”. Много хора гледат на нестинарството като на древна традиция или част от фолклора, но дори досегът с него е извънредно опасен. Това е подмяна на християнството, явно поругаване на светите икони и кощунство спрямо светите равноапостолни царе Константин и Елена. И макар че нестинарството да е признато от Юнеско за нематериално културно наследство, то е и ще си остане езическа бесовщина.


На 11/24 юни Православната църква чества една от многото чудотворни икони на Божията Майка – Достойно ест. Историята на празника и иконата е следната: През 982 г. на Атон в една монашеска килия живеели стар монах и послушник българи. През нощта старецът отишъл на служба в съседен манастир, а послушникът почнал да се моли пред тази икона, пеейки един химн на Божията Майка. В този миг на вратата се почукало и при него влязъл непознат монах. Докато послушникът пеел химна, непознатият му казал, че там, откъдето идва го пеят с една добавка и сам изпял цялото песнопение с добавката. В този миг иконата заблестяла със силна светлина, а послушникът загубил ума и дума. Той много харесал химна и помолил гостът да му го напише, но тъй като нямало на какво непознатият взел една каменна плоча и с пръст написал думите на нея, сякаш плочата била от восък. После казал, че се нарича Архангел Гавриил и станал невидим. Потресен послушникът едва дочакал стареца, комуто разказал всичко, показвайки му плочата. След това и двамата отишли заедно с иконата и плочата в Карея – столицата на Св. Гора, където разказали за случилото се. Плочата била изпратена в Константинопол на патриарха като свидетелство за чудото. А иконата, пред която станало това чудно събитие и до днес се намира на Света Гора в съборния храм в Карея. Тя носи името „Достойно ест”.
Песнопението, което също носи името „Достойно ест” и до днес се изпълнява на всички църковни служби във всички православни църкви навсякъде по света. То представлява възхвала на Божията Майка.
А умалено копие на тази икона, донесено от Света Гора се намира в храм „Св. Николай” в столичния квартал Бухово. Всеки петък пред чудотворния лик на Божията Майка се отслужва акатист, а на празничен ден и неделя иконата се изнася за поклонение на вярващите.



В категории: Вяра