Преди три месеца Община Бургас бе определена за втората най-прозрачна община в България, което предизвика лек смут и присмех сред местното население и колегите-журналисти. Аз лично не се съгласих с възмутените ми приятели и ги уверих, че работата с пресцентъра, а и до голяма степен с останалата част от администрацията в морската община, е удоволствие и те са заслужили признанието.
Дойде обаче и моят ред да се разочаровам. Слабото място на общинската администрация, както обикновено, се оказаха зам. кметът по строителството Костадин Марков и неговите подчинени.
На 27 април се срещнах с Радостина Кирязова – началник на отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“. Повод за това бе тревогата на граждани от бургаския квартал „Братя Миладинови“, живущи в блок 88, които се страхуват, че с планирана промяна в регулационния план ще бъде унищожена единствената спортна площадка в района. За този проблем ДЕСАНТ писа в брой 44 от 5 март 2010 г. Тогава възникнаха сериозни съмнения, че отново са замесени интересите на зам. кмета Марков.
Затова и поискахме да разгледаме документацията, свързана с готвената процедура. При личната ми среща с г-жа Кирязова обаче, тя отказа да покаже събраните в специална папка документи, без ясна аргументация. Казах й, че ще поискам достъп до папката по надлежния ред, определен от Закона за достъп до обществена информация. Тя се подсмихна ехидно, след което си взехме довиждане. Още същия ден изпратих заявката на електронната поща на Община Бургас. Не очаквах втората по прозрачност община да ми направи някакви спънки с достъпа до документите. Още повече, че месец по-рано минах по същия ред, и тогава получих пълно съдействие от зам. кметицата по културата Йорданка Ананиева.
Коцето Марков обаче е друга България. След като минаха законовите 14 дни, в които отговор не получих, се обадих в общината да попитам има ли движение по моя въпрос. Оттам ми казаха, че запитването ми е предадено на подчинената на Марков г-жа Кирязова и че ще получа отговор от нея до два дни. Подготвяла писмо до мен. Какво писмо има да подготвя, така и не разбрах, след като аз искам достъп до документация, а не отговор на конкретен въпрос. От любопитство реших да изчакам писмото на Кирязова, но повече от седмица такова не получих. След това лично се срещнах с нея, при което тя ме увери, че все още подготвяла писмото и до ден щяла да ми го изпрати. Вече трета седмица обаче в пощата ми „няма никой“.
Подобно отношение от българска институция съм получавал единствено от президентството (и донякъде в Община Несебър), където въпреки повелите на Закона за достъп до обществена информация, също отговарят с гробно мълчание.
Обръщам се към кмета на Община Бургас Димитър Николов: Г-н кмете, поведението на вашите подчинени Радостина Кирязова и нейния шеф – зам. кмета Костадин Марков се принизи до това на комунистическия агент Гоце, който по стечение на обстоятелствата изпълнява длъжността президент на България. Ако сте решили да вземате пример от него, то това е много жалко, и Ви съветвам да не го правите. Приемам гореописания случай за неприятен прецедент и се надявам, че това не е обичайна практика за управляваната от Вас администрация. Смятам, че положихте твърде много усилия да промените начина й на мислене, наслоен след десетилетия червено управление. Би било несправедливо, ако няколко човека продължават да компрометират постигнатото до момента. Затова Ви моля да вземете мерки, за да защитите реномето си на втора най-прозрачна община в България.
