А хотел за социално слабата Ксатие?

се и безимотна в Община Приморско, където била принудена да живее на ул. "Стара планина" в тясна квартира с други четирима души, също картотекирани като хора в голяма нужда. Слава Богу, че по документи г-ца Урумова е живяла там само 11 дни, иначе кой знае какви непоправими душевни травми можеше да доведе подобно мизерно съществуване върху крехката й девича психика. Трогнат от съдбата й, тогавашният кмет на Приморско Димитър Димитров се смилил над бедното дете и понеже живеем в социална държава, отстъпил на Деница правото на строеж върху 469 кв. м. общински терен на първа линия на брега на морето за задоволяване на жилищните й нужди. На отреденото място днес вече социално силната собственичка строи, но не дом, а цял палат на пет етажа с панорамен изглед към морето...

Невероятният случай в стила на индийската приказка "Беднякът-милионер" на г-ца Урумова, днес съдия в Благоевградския окръжен съд, би бил истинско вдъхновение за всички социално слаби граждани, не само в Република България, ако не бяха няколко детайла, които хвърлят светлина върху неопетнената й биография. Въпросната дама е дъщеря на съдия Николай Урумов от ВАС. Съпругата му Здравка пък е известен адвокат. И двамата очевидно се ползват с всички привилегии, които носи със себе си високия обществен статус, гарнирани с благоразположението и милосърдието на екскмета на Приморско. Очевидно е, че някои социално слаби в България направо са си родени с късмет.

Ксатие Прокопиева е на 59 години и е от Приморско, но не на книга. Там е родена. Жената е инвалид. Болести разяждат тялото й. Макар името на клетницата да не фигурира в списъците на безимотните хора в Приморско, пенсионерката наистина е крайно нуждаеща се. Защото няма дом. Живее на улицата, по-зле и от куче. Някога готвач в реномирани заведения, в момента тя представлява жалка картинка. Нощува където свари и разчита на милостта на случайни минувачи, за да се храни. Дъщеря й продала собствения й дом, а с парите заминала с последния си възлюбен във вътрешността на страната. „Частен случай. Да се оправят помежду си“, казали институциите и оставили клетницата на произвола на съдбата и... социалните служби. Ксатие, за разлика от съдия Урумова, не случила на роднини. По всичко личи обаче, че не е случила и на държава. Защото в тази държава за хората без биография, начертана от роднини и финикийски знаци, грижата за обикновения човек, който действително има нужда от помощ, не е приоритет. Две години Ксатие се скита като призрак из страната. В началото я приютили възрастни роднини, хората обаче се споминали, а за наследниците им болната се оказала тежко бреме. Миналото лято се приютила в блока на специалистите в Приморско. Чакала да се смрачи, постилала си едно плаче на стълбите и спяла там като отритнат помияр. Живущите се разбунтували, понеже в блока живеели деца, които се стряскали от покъртителната гледка. И позвънили в кметството и в социалните служби, за да се погрижат институциите за нея. Кметицата на Приморско Лиляна Димова приела присърце проблема, но вдигнала безпомощно рамене. Свободните общински парцели, в които предишният градоначалник настанил „крайно нуждаещите се“, сред които и собствения си син, свършили още по време на мандата му. Затова за бедната женица нямало как да се осигури подслон. От кметството потърсили помощ от социалните служби. Оттам обяснили, че можело да я настанят единствено в дома за възрастни хора с физически увреждания в Ясна поляна, но пък той бил препълнен. Място за възрастната жена можело да се намери, само ако някой от обитателите почине. И тъй като никой не можело да предвиди кога ще настъпи дългоочакваната нечия кончина, чиновниците отпратили Ксатие отново на улицата. Там я открили полицаите. Смилили се над клетницата и я изпратили в кризисен център, стопанисван от неправителствена организация в Бургас. След няколко месеца обаче домът бил закрит, тъй като от общината спряли финансирането му. Така всички обитатели били принудени да се спасяват кой както може. Служителите от дома качили Ксатие в кола и я откарали в кметството в Приморско. „Радушният“ прием, който получили, разбил на пух и прах представите им за милосърдие. „Взимайте си я обратно“, отсякли от кметството и ги отпратили. Накрая кметицата на Приморско все пак успяла да издири близки на възрастната жена в Свиленград. И я изпратили там. Понеже в социалния дом в Ясна поляна все още никой не бил починал. „Това моето не е живот. Да бях умряла”, плаче Ксатие. Пенсионерката изкарала само няколко месеца в дома на дъщеря си, ако копторът в покрайнините на Свиленград може да се нарече дом. Не издържала на системния тормоз, с мъка успяла да се добере до автогарата и се върнала в Бургас. Нощувала в работническо общежитие в к-с “Славейков”, но през нощта някой успял да отвори стаята й и я обрал до шушка. Сутринта Ксатие щяла да получи инфаркт. Не знаела към кого да се обърне за помощ. Добре че таксиметров шофьор се смилил над нея и я откарал до гарата. Там, мислела си тя, все някой добър човек можело да й помогне. Екипът на “Десант” я откри пред фонтана на ж. п. гарата. Пристигнахме на мястото, след като читатели, потресени от отчайващото безхаберие на институциите, се обърнаха към редакцията за съдействие. „На тези хора просто не им пука. Превърнали са се в шайка бездушни чиновници, които полагат повече грижи за виртуалните си ферми във „Фейсбук", отколкото за реално съществуващи хора, които наистина имат нужда от помощ”, споделиха читатели на редакционния телефон. „Нали казвате, че е инвалид. Как е пристигнала? Ами както е дошла, така и да си тръгне. Нищо не можем да направим”- така отговорил по телефона на читателите ни към 12.30 ч. в четвъртък шефът на Дирекция “Социално подпомагане" в Бургас Вълчо Вълчев. При втори разговор, г-н Вълчев все пак обещал да съдейства. Даже към 14.00 ч. пратил две от служителките си пред фонтана на гарата. Дамите били любезни, изслушали неволите на Ксатие; казали, че трябва да попитат г-н Вълчев, и си тръгнали, като обещали да се върнат.

Екип на “Десант” се отправи към ж.п. гарата. Предварително бяхме купили храна за Ксатие. Открихме я пред фонтана. Жената още чакаше социалните служби. Сподели, че нощувала на една от пейките наоколо. Покрай очите й се разиграли страшни картини - наркомани, травестити и проститутки цяла вечер щъкали из гаровия площад. "Такива като мен само на Божията помощ могат да се надяват. Какво да правя? Помогнете ми. Вие сте последната ми надежда”, изплака Ксатие. След като научихме, че социалната служба в Приморско вече е закрита, в късния петъчен следобед успяхме да се свържем с Пенка Щерионова, началничк на дирекция "Социално подпомагане" в Созопол, където бяха прехвърлени всички случаи от Приморско. „Ще видя какво мога да сторя", ангажира се Щерионова. Когато отново я потърсихме в понеделник социалната шефка обясни, че Ксатие вече е в Приморско, но не ни даде повече подробности, освен че лично е взела възрастната жена от гарата със собствена кола, понеже нямало на служебна. И обобщи: „То е много хубаво да давате съвети. Айди, оставете ме да работя".