„Всред глухите недра на Стара планина, всред чаровните балкански зелени самоти, в една от най-разкошните гънки на северния склон на тая планина е кацнал, недалеко от изворите на кристалния Етър, Соколският манастир. Кацнал със своите чардаци и с блестящото на слънцето кубе, между зелените гористи висоти, над един дълбок дол, пълен с вечен шум на реката, той приветливо и радостно се изпречва в зеления си фон, пред пленения поглед на поклонника, който иде по върлия път откъм Габрово да го посети.“
Из пътеписа на Иван Вазов „Един старопланински манастир“
Преди близо 180 години малка пещера, скрита в едно от най-красивите кътчета на Габровския Балкан, само на 3 километра от сегашния
етнографски комплекс „Етъра“, убежище намерили двама монаси – архимандрит Йосиф Марков и спътникът му йеромонах Агапий. В самотността си, двамата имали за еднички другари и съседи по жилище волните соколи. Заради птиците местните хора дали името „Сокола“ на грамадната скала, върху която в последствие бил построен манастира. Като Соколски, а не като Марков, останал в историята и дядо Йосиф.
От оскъдните данни на манастирската обител, опожарявана през годините два пъти се знае, че Йосиф Соколски успял да убеди турските управници, че на това място имало параклис, още преди поробването на България. Така успял да издейства разрешение за подновяването на молитвен дом.
През 1834 г. с помощта на балканджии от Габрово, Дряново и Етъра, за кратко време бил издигнат храм пред входа на пещерата на мястото на дъсчения параклис. Църквата е дело на пещерския майстор Константин. Интериорът и откритата нартика пък са заслуга на Павел Зограф и сина му Никола от село Шипка. В църквата на манастира до ден днешен са запазени икони, рисувани от Захарий Зограф, стари църковни книги, вещи и снимки на лекуваните тук руски офицери от времето на Освободителната руско-турска война.
Иконостасът е дело на тревненски майстори с икони на известни иконописци – Рука Симеон от Трявна и Йоаникий Папа Витан. Негова творба е и чудотворната икона на “Богородица Троеручица”, която има лечебна сила.
През 1836 година върху платото над църквата е издигнато монашеско крило с голям обширен двор. А точно срещу входа му е построена осемструйна чешма със склуптирани глави на соколи, строена заедно с оградата от прочутия дряновски майстор-строител Кольо Фичето през 1868 година.
Изграден като крепост, от тук са тръгвали много от въстаническите чети борещи се за националното освобождение.
По време на Априлската епопея в Соколския манастир се формирала Габровската чета под командата на Цанко Дюстабанов. Излезлите на 1 май 1876 година въстаници от Габрово се събрали на поляната пред манастирските стени. Общият им брой бил 147 души, които трябвало да се отправят на помощ към Дряновската обител. Там шепа послушници и няколко оцелели четници на поп Харитон и Бачо Киро били обречени на гибел, заобиколени от турски войски. Вместо към Дряново обаче, хората на Цанко Дюстабанов потеглили към въстаналите севдлиевски села Батошево, Кръвеник, Ново село. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница.
В момента манастирът е преобразуван като женски. В двора му, наред с уникалната осемструйна чешма на майстор Кольо Фичето, се съхранява и един паметник на безумието, свидетелстващ за отношението на комунистическата тоталитарна власт към историческите ни реликви.
В началото на 19 век, заедно със Соколския манастир, Йосиф Соколски основал и Девически манастир в центъра на възрожденско Габрово. Вдигнат в годините на турско робство, манастирът е сринат от комунистите през лятото на 1959 година. Причината – благоустрояване на културния и административен център на града.
За свое оправдание пред закона Градският общински народен съвет назначил 4-членна комисия, която на 31 юли същата година „огледала“ сградите на Девическия манастир „Св. Благовещение“. Според набързо скалъпеното решение постройките били „вредни в санитарно-хигиенно отношение, с лош външен вид и ремонт не е е целесъобразно да се прави. Поради което задължава собственика веднага да събори горепосочените сгради“.
Въпреки опитите на родолюбиви българи да спасят обителта, на 1 август строителна бригада започнала разрушаването.
От манастира, в който някога подлон е намирал Васил Левски, сега е останал само един камък, който е побит в Соколския манастир. А от надписа му разбираме, че „този камък е основата на светия престол в църквата на Девическия манастир „Св. Благовещение“ - гр. Габрово, в центъра, който беше разрушен от управляващите през 1959 г.“
А тайните там пази вековна ела, изправила снага в двора на манастира, сякаш да напомня за непреходността на вярата и за човешката глупост.
