Те са из цяла България. Минаваме покрай тях по няколко пъти на ден и толкова сме свикнали с присъствието им, че дори не ги забелязваме. Сещаме се да ги посетим, едва когато ни застигне болест или ни налегне тежка скръб. Зиме и лете, в студ и пек те стоят мълчаливо и чакат да намерим пътя, който води до тях. Православните храмове и манастири. Там, където душата на християнина намира покой и светлина, радост и утеха. Където често започваме житейския си път с приемане на светото Кръщение или го завършваме със смъртта и опелото.
Още в Стария Завет Сам Господ заповядал на Моисей да въздигне преносим храм за бягащите от Египет юдеи. Той приличал на голяма палатка и носел името „скиния”. В най-вътрешната част, наричана
Святая Святих се съхранявал Ковчега на завета. Той представлявал златно ковчеже, в което били поставени каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, дадени от Господ на Моисей на Синайската планина и бадемовият жезъл на Аарон, който макар и суха пръчка по Божие повеление пуснал зелени листенца и дал плод за една вечер, с което Бог утвърдил правото на Аарон и потомството му да свещенодейства. Вътре също така имало стомна, в която се съхранявало малко от маната, която юдеите ядяли по време на своето 40-годишно странстване из пустинята. А върху Ковчега на Завета Господ заповядал да поставят две златни изображения на херувими. В Святая Святих имало още и кадилен жертвеник, върху който се разстилала жар, а отгоре й се посипвал тамян.
Господ заповядал на юдеите да се молят в скинията и там да принасят своите жертви към Него. А когато най-после се установили в Обетованата земя, заповядал да Му построят каменен храм, което направил цар Соломон. Този храм посещавал по-късно и Сам Иисус Христос, Който също отивал в него да се моли.
По подобие на скинията и Соломоновия храм, с Възкресение Христово дошъл ред на Новозаветните храмове. В тях се извършва новозаветното жертвоприношение, което е Светата литургия и в тях ние възнасяме своите молитви към Бога. Там се извършват също и седемте Тайнства – Кръщение, Миропомазване, Венчание, Покаяние (Изповед), Свето Причащение, Светото Елеосвещение (Маслосвет) и епископските, свещенически и дяконски Ръкоположения. В зората на християнството храмовете се изграждали в катакомби, поради гоненията, на които през първите три века били подлагани християните. Впоследствие с признаването на християнството през 313 г. започнали да се строят навсякъде.
Нужни ли са ни храмове, за да се молим на Бог
Думата „Църква” идва от гръцката дума „кириакон” – „дом Божий”, мястото където човек и Бог могат да се срещнат и да станат едно мистично семейство. По отношение на Църква се употребява още и названието „еклисия”, което значи събрание”, тоест събрание на вярващите. По принцип всички хора са призовани от Бога в Неговия дом, но само обществото от онези, които са чули Божия зов и са откликнали, представлява Църквата.
Мнозина си задават въпроса: „За какво ми е нужен храм? Важно е Бог да живее в душата!” Да, но за да имаме пълноценен живот, казва един руски свещеник, не стига само едно, което според нас е по-важно от останалото. Човек физически се състои от глава и тяло. Ръцете не са най-главното, нали? Но без ръце е много неудобно. Без крака също може да живее човек, но и без крака е много неудобно. Затова, когато душата и църковния живот се делят на главно и не главно, изчезва пълнотата на духовния живот и ние сами се осакатяваме.
Откъде научаваме за вярата всички ние, ако не от Църквата?! Църковните свети отци са съставили Свещеното Писание, в Църквата се е съхранило знанието за Бога, в нея се извършват седемте Тайнства. Нима всичко това го има в душата?! Нима душата може да замести храма?! Само в Църквата се пазят всички съкровища на духовния живот и само в нея Бог дава сили наистина да Го придобием и в душата.
Ето, за всяка работа под небето човек не се учи самичък. Дали иска да стане дърводелец или шлосер, адвокат или сервитьор, отива на училище, където придобива нужните знания, ползвайки се от опита на другите преди него. Така е и с Църквата, където отиваме и ние, за да се ползваме от опита на християните преди нас, за да предадем този опит и на другите след нас. Защото Църквата е училището за християнина и без нея никой не може да има християнски живот в пълнота, нито може да се спаси.
Една християнска светиня от 13 век
В красивото рилско градче Сапарева баня, в центъра на неговия парк се намира една малка и много живописна църквица, посветена на св. Николай Чудотворец, построена през 13 век. С нея е свързан следния любопитен епизод. Когато през 1838 г. християните решили да построят нова църква, западно от този храм, попаднали на стари основи и стълбове от по-голяма и по-древна църква, към която бил пристроен храмът, за който говорим. Очевидно големият храм е бил съборен по време на падането ни под турско робство, а малкият храм е оцелял. С годините обаче той също започнал да се руши, но турците не разрешавали на християните да го поправят. След Кримската война турците наредили на група черкези да доразрушат малката църква. Черкезинът, който пръв захванал да я събаря откъм купола, паднал заедно с него и загинал. Тогава неговите другари, уплашени от станалото, се отказали от по-нататъшно разрушаване, виждайки в това наказание Божията намеса. До Освобождението храмът рухнал почти изцяло, но в 1937 г. бил напълно реставриран. Той е сравнително малък, едва 7 на 5 метра, а височината до купола е 6 м. Църквицата е изградена, както и други български хармове, с червени тухли и хоросан, което му придава особена автентичност и напомня за Охридските манастири. За жалост, от стенописите до днес има запазени само фрагменти, а храмът вече не е действащ. През 1968 г. е обявен за паметник на културата.
В близост до църквата се намира друга една забележителност на България – единственият гейзер на Балканския полуостров. Той изригва за първи път през 1957 г. и до днес на всеки 20 секунди изтласква висока 18-метрова струя вода. Температурата му е 102 градуса по Целзий, което го прави най-горещият термален извор в цяла Европа, а по красота съперничи на гейзерите в САЩ, Нова Зеландия и Исландия. През лятото вечер се включват и цветни светлини, което прави изригването на водата особено атрактивно, докато водната струя освежава въздуха на километри.
