Днес нетленните мощи на светите Петър и Феврония се намират в Свято-Троицкия девически манастир в гр. Муром. Тъй като са покровители на брака, любовта и семейното щастие, много млади хора отиват при тях с молба да им помогнат в задомяването. Сегашната игумения на манастира – матушка Иоасафа разказва следното чудо: в манастира често идвало едно момиче да се моли на Муромските чудотворци да си намери съпруг. По същото време на поклонение идвал един скромен младеж, който също си търсел подходяща девойка, молейки се горещо пред раката с мощите на светиите. Случило се веднъж, че момичето пак било в манастира, но окъсняло, а трябвало да хваща влака за родния си град. По това време там се оказало и момчето. Свечерявало се, а девойката трябвало да бърза за гарата, затова сестрите от манастира помолили младежа да придружи момичето до гарата, за да не й се случи нещо лошо по пътя. На следната година двамата дошли заедно в манастира като семейство.
Оказало се, че всъщност двамата били от един и същи град – Сочи, живеели на една и съща улица в домове, близки един до друг, без обаче да се познават. И трябвало и двамата, всеки поотделно, да отидат при светите Петър и Феврония, за да се намерят един друг на толкова километри от родния град! Така по молитвите на Муромските чудотворци двамата се запознали в манастира, харесали се, обикнали се и се оженили, а после дошли заедно да благодарят на светиите и разкажат за чудото на своето запознанство и щастливо задомяване.
И до днес светите Петър и Феврония помагат на всички, които се обръщат към тях с молитва. Бързи помощници са за възстановяване на разрушени бракове, за намиране на половинка в живота, за щастлив и пълен с любов семеен живот. Сестрите в манастира разказват, че при нетленните мощи на светиите на 8 юли, когато по стар стил е техният празник, се стичат хора от всички краища на земята - дори от Америка и Австралия. И на всички, които с вяра се обръщат към тях, светиите помагат и милостиво даряват своето благословение за щастие и любов в семейния живот.
На 25 юни по нов и 8 юли по стар стил честваме паметта на светите Петър и Феврония, Муромски чудотворци. Те са християнските светци, покровители на брака. Житието им е толкова красиво, че прилича на чудна приказка. Двамата живяли в 12 в. в гр. Муром, Русия. Той бил княз – втори син на Муромския владетел Юрий Владимирович, а тя – селска девойка, дъщеря на медар. Случило се, че Петър заболял и във видение му било открито, че единствената, която може да го изцели е Феврония от село Ласково в Рязан. Князът отишъл при нея и й обещал, че ако го излекува, ще се ожени за нея. С молитва и билки Феврония изцелила Петър, който обаче като оздравял, се отметнал от обещанието си да се оженят и си тръгнал. Но преди още да се прибере у дома наново заболял. Този път с разкаяние се върнал при Феврония, която отново го изцелила. Тогава князът спазил обещанието си и се оженил за нея, като направил Феврония княгиня на Муром. Гордите боляри обаче не искали да ги управлява обикновено момиче и поискали князът да я напусне. За да остане с жената, която обича, Петър предпочел да се откаже от престола и двамата с Феврония напуснали града с лодка по река Ока. Скоро след това Божият гняв сполетял Муром и народът настоял изгоненото семейство да бъде върнато обратно. Двамата управлявали мъдро и се прославили със своето благочестие, любов и милосърдие към своите поданици. Те много се обичали и молели Бог да ги прибере в един ден, защото не искали да се разделят и във вечния живот. Така и станало. Умряли в един и същи ден, дори в един и същи час. Когато трябвало да ги погребат, понеже били монаси, не подобавало да са в общия гроб, който преди това сами си били приготвили. Феврония положили в ковчег в нейния манастир, приготвяйки я за погребение на другия ден. И Петър положили в ковчег в неговия манастир, за да го погребат на другия ден, пренебрегвайки изричното желание и на двамата да ги погребат заедно. На другия ден намерили ковчезите празни, а двете тела лежали заедно в общия им гроб. Но както при живота, така и при смъртта хората пак се опитали да ги разделят, полагайки ги в отделни гробове. На сутринта обаче пак ги намерили в общия им гроб. Тогава разбрали, че Божията воля наистина е да си останат в един гроб, затова ги погребали така.
Те са християнските светци, покровители на брака. Житието им е толкова красиво, че прилича на чудна приказка. Двамата живяли в 12 в. в гр. Муром, Русия. Той бил княз – втори син на Муромския владетел Юрий Владимирович, а тя – селска девойка, дъщеря на медар. Случило се, че Петър заболял и във видение му било открито, че единствената, която може да го изцели е Феврония от село Ласково в Рязан. Князът отишъл при нея и й обещал, че ако го излекува, ще се ожени за нея. С молитва и билки Феврония изцелила Петър, който обаче като оздравял, се отметнал от обещанието си да се оженят и си тръгнал. Но преди още да се прибере у дома наново заболял. Този път с разкаяние се върнал при Феврония, която отново го изцелила. Тогава князът спазил обещанието си и се оженил за нея, като направил Феврония княгиня на Муром. Гордите боляри обаче не искали да ги управлява обикновено момиче и поискали князът да я напусне. За да остане с жената, която обича, Петър предпочел да се откаже от престола и двамата с Феврония напуснали града с лодка по река Ока. Скоро след това Божият гняв сполетял Муром и народът настоял изгоненото семейство да бъде върнато обратно. Двамата управлявали мъдро и се прославили със своето благочестие, любов и милосърдие към своите поданици. Те много се обичали и молели Бог да ги прибере в един ден, защото не искали да се разделят и във вечния живот. Така и станало. Умряли в един и същи ден, дори в един и същи час. Когато трябвало да ги погребат, понеже били монаси, не подобавало да са в общия гроб, който преди това сами си били приготвили. Феврония положили в ковчег в нейния манастир, приготвяйки я за погребение на другия ден. И Петър положили в ковчег в неговия манастир, за да го погребат на другия ден, пренебрегвайки изричното желание и на двамата да ги погребат заедно. На другия ден намерили ковчезите празни, а двете тела лежали заедно в общия им гроб. Но както при живота, така и при смъртта хората пак се опитали да ги разделят, полагайки ги в отделни гробове. На сутринта обаче пак ги намерили в общия им гроб. Тогава разбрали, че Божията воля наистина е да си останат в един гроб, затова ги погребали така.
