След разпадането на Източната римска империя, известна още като Византия, и образуването на поредната българска държава от великия хан Аспарух, в нейните земи остават развалините на някогашната дунавска крепост „Сексагинта Приста“ (Пристанище на шестдесетте кораба). В течение на столетията тук изрества днешният град Русе. За произхода на неговото име съществуват няколко теории, между които и наивната версия, че то й е наречен на някаква си баба Руса.Истината обаче е, че през І в. в крепостта е разположен руския гарнизон на княз Светослав и околното население спонтанно започва да я нарича Русси. Но идва 1388 г. и Али паша завладява това укрепление.
Основен елемент от завоевателната и асимилационна
политика на турските султани и правителства е да потурчват имената на завладените градове, села и местности, смятайки че ще ги владеят вечно. Така Константинопол става Истанбул, Одрин – Едирне, Пловдив – Филибе, Стара Загора – Ески Заара, Копривщица – Авраталан, Хасково – Хаскьой, а българското село Самунджиево – Орхание (дн. Благоевград), на името на султан Орхан. Не е подминат и Русе, който е назован Русчук. Огромна част от народа ни и родолюбивите стари русенци не искат да приемат потурченото име на града си. Те продължават да наричат своята община Русенска, читалището си – Русенско читалище „Зора“, Русенско женско дружество „Стопанка“, Русенски революционен комитет и т. н. Че старите русенци кореняци не приемат потурченото име на града свидетелстват и дописките, изпратени до вестниците „България“, „Цариградски вестник“, „Българска дневница“ и др., където името на крайдунавския град фигурира като Русе.
В Европа също не въприемат потурченото Русчук. В договора между Унгария и Турция, където се изброяват дунавските крепости, градът е посочен като Русси. А в картата на Абрахам Ортели от 1595 г. градът е посочен като Саксагинта Приста. И холандецът-картограф Вилхелм Блау в издадената през 1635 г. своя карта бележи града като Russi. Със същото име той фигурира и в картата на Юбер Жано, излязла през 1681 г. в Париж. Същото виждаме и в картата на немския картограф Йохан Хоман от 1716 г. В нея и Стара планина е отбелязана като Хемус. Но името Русчук упорито се разпространява от самите турци чрез административната и правителствената им власт.
Първите, които възприемат потурченото име на града, са русенските чорбаджии туркофили и шпиони, пренебрегнали българщината си, както и арменци, гърци и евреи, за които потурченото име е без значение. Един от тези евреи е Елиас Канети, който в цялото си творчество упоменава града като Русчук десетки и десетки пъти, особено в книгата си „Спасеният език“. Срамно е, че този Нобелов лауреат не знае името на родния си град, вписано в акта му за раждане, в който изрично Русенската община е вписала, че е роден в град Русе.
Най-усърдните разпространители на името Русчук днес са някои служители от Русенския исторически музей и Русенския държавен архив, които открито служат на турската пропаганда за извращаване и унищожаване на славната българска история. Русенският комитет на Общонародното движение „Мати Болгария“, чиято цел е запазването на българския език, история, нравственост и духовни ценности, не спира да води борба срещу протурските безродици. Така, следствие нашите разяснения за истинската история и името на града, се извършиха някои промени. Бившият директор на хлебозавода и настоящ кмет на общината Божидар Йотов например смени името на марката хляб „Русчук“ с хляб „Русе“; Русенският джаз оркестър от „Русчук“ се преименува на „Русе“, а танцовата трупа „Русчуклийче“, след 25 години съществуване, се кани през 2011 г. да приеме българското име „Русе“.
Мнозина българи осъзнаха коварната политика на Турция отново да зароби българския народ, този път с други средства. Ненапразно Доган в своята карта на България посочва съзнателно Русе в турската държава. Преди време турското посолство в САЩ издаде карта на Балканския полуостров, която се разпространява в Германия, а и цяла Европа, и в която всички български градове, села и местности носят имената от времето на турското ни робство. С всички средства и не без помощта на български предатели, Турция се опитва да изврати и фалшифицира българската история. Достатъчно е да споменем само престъпната дискусия около „мита за Батак“ и издаването на турски учебници от образователното ни министерство. И за миг не спира етническото прочистване на българите в смесените райони, като и опитите за създаване на турски анклави със съдействието на продажни български президенти и премиери-лакеи на САЩ, Турция и Европейския съюз. Затова нека се стремим да не допускаме сами да потурчим отново славното хилядолетно име на Русе и други изконни български местности и населени места.
