В следващите две години се очаква да станем свидетели на тотално затваряне на български стадиони заради крайно лошото им състояние. Условията, на които трябва да отговарят футболните комплекси, съгласно изискванията на УЕФА, са известни отдавна. По една или друга причина обаче собствениците на клубовете не инвестират почти нищо в подобряването на тяхното състояние и изграждането на прилежаща инфраструктура. Колкото и да е куриозно, в момента само три стадиона отговарят на изискванията за лиценз. Това са Националният стадион „Васил Левски”, стадионът в Ловеч и стадион „Лазур” в Бургас. Донякъде на задоволително ниво е стадионът в Сливен, както и „Георги Аспарухов” в София. Те най-вероятно ще получат
временни лицензи с предписания да отстранят за определен срок нередностите. Останалите са под всякаква критика.
Един от най-популярните български тимове ЦСКА например повече няма да може да играе на своя стадион „Българска армия”. Лицензионната комисия отказа да ругистрира съоръжението и да му издаде разрешение за провеждане на мачове. Действително само един поглед връху него показва, че е в трагично състояние. Пейките са изпочупени, бетонните им основи трябва да бъдат подменени. Козирката над сектор „А” вече е надвиснала опасно и всеки момент може да падне върху главите на зрителите. Години наред никой не вложи пари в това футболно игрище, а от министерството на спорта така и не намериха начин да го отдадат на концесия. Само преди три дни главният архитект на София беше категоричен, че „Българска армия” повече няма да приема срещи в това състояние и са необходими колосални средства, за да бъде приведен в такова състояние, че да получи лиценз. Така ЦСКА остава без „червения си храм”, както още е известна „Армията”, и ще играе мачовете си на „Васил Левски”. Това е симптоматично за начина, по който се управлява родния футбол в последните години и липсата на закони, които да стимулират инвестициите в спортна инфрастуркутура и съоръжения. Същото е и положението със стадионите на другите столични тимове в А група – "Локомотив", "Славия" и новака "Академик". Техните спортни домове са твърде далеч от нормалните евростандарти. Особено трагично е положението на стадион "Академик", където от дълги години не е правено нищо. Там се гонят плъхове и мишки, а съблекалните са превзети от мухъл и паяжини. Част от залите и помещенията пък са без ток и вода и в тях няма елементарни условия за спортна подготовка. Самият терен е под всякаква критика и крие опасности за футболистите. Зрителите пък, поради липса на нормални седалки, се настаняват директно върху бетонните плочки. Същата съдба споделят и футболните игрища в Дупница, Пловдив, Петрич, дори и във Варна. Според изискванията на европейската футболна централа всеки един стадион трябва да има пласмасови огнеупорни седалки, видеонаблюдение, над 30 тоалетни, поне 800 паркоместа, добре изградена прилежаща инфрастуктура, поне една козирка за зрителите, най-малко четири входа, добре изгрена система за противодействие и евакуация при пожар, поддържано тревно покритие, специални места за медиите и т. н. - общият брой на изискванията надхвърля 200 точки. Според изчисления на спортните експерти са необходими над 100 милиона лева, за да бъдат приведени що годе всички стадиони в А група към европейските норми. В същото време самите имоти са апетитна хапка и привличат различни интереси с атрактивните си местоположения и добри локации. Това пък става предпоставка за боричкания и игри на интереси в местните общинскки съвети и по различните ведомства. Показателен е случаят със стадион "Черноморец" в Бургас, който вече четвърта година се руши безстопанствено и все повече заприличва на безсмислена бетонна територия с няколко тревни петна, пръснати из нея. Макар че понякога и да има полза от него, предлагайки терените си като тучно пасище за стада крави и овце. Базата му бе занемарена през 2006 г., когато тогавашният бургаски кмет Йоан Костадинов сключи сделка с боса на "Петрол холдинг" Митко Събев, в резултат на което бе създаден един хибридния отбор ПСФК "Черноморец", а тимът с традиции "Нефтохимик" бе пратен в небитието. Въпреки че тогава бяха замислени грандиозни проекти за стадион „Черноморец”, нищо от обещаното не се случи, но едно скъпа и атрактивна общинска собственост попадна в частни ръце и сега общината едва ли някога ще успее да си я върне. Повече от ясно е, че тези 140 декара едва ли в бъдеще ще бъдат използвани изцяло за спорт. Най-вероятно по-голямата част от тях ще се застроят с търговски обекти и хотели, а със спортно предстазначение ще остане само един малък терен.
Случилото се със стадион „Черноморец” е знаково за начина, по който се управляваха стадионите и спортните обекти в т. нар. „години на прехода". За този период реално бе реконструиран само един стадион - „Нефтохимик”. В средата на 90-те години с парите на държавния НХК и инициативността на Христо Порточанов бе създадено спортното бижу, в което после влязоха други собственици. Случаите като този има в цялата страна. За справка - в Македония, която е четири пъти по-малка като територия и жители от нашата страна, само за три години бяха построени над 200 нови игрища и три стадиона. А нашите спортни съоръжения се превърнаха в тъжни символи на прехода. Очертава се, че 16-те ни класни отбора ще играят занапред мачовете си само на общо три игрища и този факт най-вероятно ще ни врара без конкуренция в рекордите на Гинес. Но както се казва, какво ни е наред, че и спорта да е в ред.
