Някога великият комедиограф Молиер написа своя „Тартюф” с едничкото желание да развенчае набожното лицемерие и шарлатания. Това му костваше дългогодишни мъки по поставянето на пиесата, която веднага беше свалена от сцената, а после куп лични неволи и драми. Накрая този невероятен гений беше погребан на „неосветена земя” като еретик. Явно лицемерите не прощават никому, дори когато са облечени в църковни одежди или се представят като духовни учители и наставници.
Ако днес, в началато на ХХІ век, в България, отворим който и да е вестник, ще видим задължителното каре с
ясновидки и гадателки, както и с нелицеприятния простоват лик на Вангелия Гущерова. В карето се дават съвети, наставления, указания, поставят се диагнози, решават се сърдечни и интимни проблеми, предсказват се политически събития и природни бедствия. Невежите хорица четат и вярват, чудят се и се маят, запленени от тези свърхчовешки „феномени”, които ги зарибяват по много фин и изкусен начин. А „феномените” най-често са хора с мрачен и отблъскващ вид – разчорлени и нечистоплътни, с ехидна усмивка в ъгълчетата на устните си, но задължително „наследници на Ванга”. И питам се като ги гледам: „Как може да прогресира един народ, който вярва в суеверия и врачки, отдаден на езическо невежество и тъмнина?” За него сякаш времето е спряло в налудничавите отвратителни образи на духовните шарлатани, начело с утвърдената „пророчица”. Слепи водят луди.
Внушавайки на човека, че има съдба, с която е орисан и която той по никакъв начин не може де промени или избегне, шарлатаните го обричат на жесток фатализъм и му връзват ръцете, като го парализират и му пречат да решава сам своите проблеми и да осмисля своя живот. Свободната воля, върху която се крепи цялото Православие, тук е неглижирана за сметка на някакви предначертания, „разгадавани” ту по хороскопи, ту по линиите на дланите, ту чрез гледането на карти, восък и други подобни атрибути. От тази предопределеност до приемането на езическата теория за прераждането има само една крачка, а от нея до пълната зависимост и оглупяване на човека пътят е абсолютно свободен и открит.
Кой обаче иска да размъти главите на хората и да ги зомбира с отживялото и вмирисано мъртвило на езичеството? Кой го възражда и защо? Установяваме, че т.нар. неопаганизъм заема доста сериозни територии в България. И това започна през времето на атеистичното тоталитарно общество, когато една полуграмотна женица от Петрич се превърна в символ на нашата духовност, че днес даже й е издигнат храм в Рупите, който няма нищо общо с православните канони, така както Вангелия Гущерова няма нищо общо с християнските светци.
Нима е случайно, че след Апостола на свободата Васил Левски в играта „Великите българи” се класира шарлатанинът Петър Дънов, един човек, който дълги години е съсипвал основите на българската духовност и църква с измисленото си учение – смесица от окултизъм, източни учения и протестантство. И основната му атака е не другаде, а в самото сърце на българското Православие – Великата Рилска пустиня, нашата Оптина и Атон – тази свята обител на най-българския светец, закрилник на народа ни. И неговата езическа паневритмия се играе не кога да е, а на 19 август, ден след Успението на Свети Иван Рилски, чествано от българските християни. Ето какво е пък отношението му към национализма: „Учение, което почива на патриотизъм, ще се разруши, то не почива на здрава почва” („Сила и живот”, серия V). Дънов е налагал пантеизма и обожествяването на слънцето, както е било в древен Египет, и така е измествал от пиедестала на богопочитанието Твореца за сметка на творението Му. Богомилите, които той провъзглясява за свои предтечи, са били против брака, държавата, служенето във войската и по този начин дотолкова са отслабили държавния организъм, че България рухнала под турско робство. След това първи доброволно завили чалмите и надянали фереджетата. Дънов обаче обяснява че сме били поробени затова, че след процесите против тях, богомилите били изгонени от земите ни, изопачавайки историческата истина.
Истеричната почит пък, отдавана на баба Ванга, от целия някогашен елит на Политбюро, от Людмила Живкова и от такива творци като Светлин Русев и Нешка Робева, беше не само смехотворен, но и ужасяващ показател за духовния ръст на нацията ни. И този жалък фарс продължава до днес: факт, колкото комичен, толкова и отчайващ.
Няма да бъде честно от моя страна, ако не спомена и набожното лицемерие, проявявано от някои църковни служители у нас. Масовото освещаване на кръчми и ресторанти, на разни офиси и начинания на „бизнесмени”, забогатели за сметка на много рекетирани и измъчени хора, ми се струват кощунство към Православната вяра и религия. Кощунствен е и непонятният разкош, в който са потънили много висши клирици и духовници. Не можем да благославяме мутри, чиито ръце са опръскани в кръв, както и прикрити бардаци, където се погубват душите на нашите деца. Това е недопустимо за една Църква. Аз лично бях много изумен и възмутен, когато един свещеник с психопатна усмивка ми обясни, че се срамувал от Ботев, защото бил атеист. Аз пък бих му заявил, че се срамувам от факта, че в родината ми куцо и сакато надява расото, за да раздава тъпи и плиткоумни присъди над националните ни гении, защото голяма част от българските църковни служители са далеч от истинската вяра, от дълбокото познаване на човешката душа и са обладани напълно от фанатизма и фарисейството. Вероятно за тях е кощунство и това, че Дякон Игнатий захвърли черното расо, за да освободи отечеството си, но аз все си мисля, че мерките и теглилките на Бога са съвсем различни от глуповатите ни човешки представи за добро и зло, за грях и праведност. Иначе не може и да бъде. Колко е хубаво, че са отминали вече времената на „светата” инквизиция.
Както казваше Хайтов, ние живеем в „засукан свят” и единственото, което можем да направим, е да минем през него с достойнство.
Накрая ми се ще да завърша с цитат от Молиеровия „Тартюф”, за да не зазабравяме, че светът ни е пълен с привидности и много често онова, което смятаме за правилно, се оказва погрешно и обратно, защото Бог е тайна, каквато тай е и човекът:
Какво ще кажете? Нима не си личи
кой вярва искрено, кой само за очи?
До правдата защо не виждаме лъжата?
Защо зад маските не виждаме лицата?
Защо човекът жив зад призраци се скрива?
Защо добра пара заместваме с фалшива?
Как неестествено човек е сътворен!
В живота си не е естествен нито ден.
Добре е да се позамислим над тези думи и по-често да общуваме с класическата литература, вместо да слушаме наглото и тъпо бърборене на шарлатаните.
