Тези дни историята на съвременния български парламентаризъм се сдоби с нов интересен прецедент - зам.-шеф на Народното събрание бе натирен заради лобизъм. Лъчезар Иванов, познат в политическите среди и с прякора "Мозъка", успя тотално да се компрометира, опитвайки се да спаси приятеля си митничар Сергей Бранков от ТВ разследване за охолния му живот. Така само месец, след като премиерът Бойко Борисов поиска отговор от най-големите национални медии - оказва ли им се натиск от управляващите, а те послушно отговориха, че няма такова нещо, Иванов влезе точно в ролята на цензор.
Бързината, с която ситуацията отново се обърна в полза
на Борисов обаче, оставя един горчив привкус за предварително нареден сценарий. Или ако трябва да ползваме любимата терминология на премиера - чудесно активно мероприятие, в което освен Иванов, с лекота попаднаха медиите и обществото.
Вече бившият шеф на столичната организация на ГЕРБ и здравната комисия в НС позвънил на журналистката от "Нова ТВ" Диляна Гайтанджиева, за да я "помоли" да не включва в материала си кадрите с луксозното имение на Бранков. Опитът му за лобизъм обаче съвсем естествено стигна до премиера и след личната му "санкция" Мозъка стана герой на ТВ разследването заедно с авера си Бранков.
И как иначе - след като Иванов сам е решил да се "сготви", защо Борисов да изпуска поредния удобен повод да излъска собствения си имидж. Така от жесток управленски гаф, който предполага дори и по-високи оставки, случаят с Иванов само за няколко часа се превърна в перфектното доказателство, че у нас свободата на словото е неприкосновена.
Дори Цветан Цветанов, в нетипичен за един вътрешен министър стил, веднага коментира, че подобно поведение е "недопустимо да бъде правено от когото и да е било - било то депутат, министър, дори и гражданин, защото това е потъпкване на свободата на журналистиката". За сценарния ред, по който в сряда се случиха нещата, говорят и изпреварващите събитията публикации в някои вестници, близки до властта, в които оставката на Иванов стана факт още преди да е обявена.
Друг е въпросът за каква свобода на словото изобщо може да става дума, щом на даден журналист му е необходима "санкцията на най-висшата инстанция и на партията, и на правителството", както каза Борисов, за да уличи в натиск депутат.
Още повече, че въпреки решението си да свали от всички постове Иванов, премиерът упорито продължава да бяга от терминът "натиск". "Първо, той не е оказал натиск. Второ, самият журналист ме информира за този натиск и аз го помолих в своя репортаж изрично да напише и да каже, че г-н Иванов се е опитал да окаже натиск.
Тоест, не само че няма натиск върху медията, а точно обратното - имат санкцията от моя страна", сложно отбеляза Борисов в сряда. С което си гарантира още много отрицателни оценки на организации като "Трансперънси интернешънъл" и "Репортери без граници", които ежегодно анализират политическата среда, в която работят медиите по света.
Но тази тема вече удобно и бързо бе изместена от фокуса на общественото внимание към далеч по-подходящото обсъждане на новия политически морал и принципи на прозрачност, които налагали от ГЕРБ. Друга проява на върховното управленско лицемерие, при положение, че става въпрос за човек, който забърка грандиозни скандали около името си още в началото на мандата на новия кабинет, но досега бе непоклатим.
Всичко започна още преди изборите м. г., когато вече бившата му съпруга и дъщеря му извадиха медицински свидетелства и публично се оплакаха от неговия тормоз. Дъщеря му дори даде няколко интервюта, в които описа по доста неприятен начин бащинските навици на Иванов. Разкритията на двете жени обаче останаха някак в сянката на блестящата изборна победа на партията и скандалът не отбеляза никакво развитие.
Няколко месеца по-късно, през ноември, депутатът сам се постави в нова деликатна ситуация, в която се намеси дори и ДАНС. Но само формално и без никакъв ефект. Иванов и обвиняемият ексздравен министър Божидар Нанев заминаха в командировка до САЩ на разноски на две неправителствени организации, чийто президент е в ръководството и на "Остеотек". Това е фирма за производство на транспланти, която е в договорни отношения с доста държавни болници в България.
Двамата отрекоха всички съмнения за конфликт на интереси и търговия с влияние, но въпреки това премиерът отговори на общественото очакване и разпореди проверка на ДАНС. Естествено, със заканата - ако бъде открита нередност, да има сурови наказания. Нередност обаче така и не бе обявена, а какво изобщо стана с проверката - никой не разбра.
Последва и гаф с декларацията на Иванов пред Сметната палата, в която той съвсем случайно бе забравил да впише сумата от 90 000 лв., спестена не от депутатската му заплата. Той все пак обясни, че парите били от медицински консултации в извън работно време, което предизвика нови въпроси - колко прегледа трябва да е направил, за да вземе такава сума и кого е преглеждал, например? Отговори нямаше. Проверка и последствия - също.
Вместо това Иванов се сдоби с къща в Банкя за 200 000 лв. Официално, парите за скъпия имот били от заплата и заем, а в публичния регистър той има само един заем от 150 000 лв., както и доход от над 120 000 лв. "от друга стопанска дейност". Както можеше да се очаква, бившият зам.-шеф на парламента не изясни и този случай. А от ръководството на ГЕРБ май никой не му и поиска обяснение.
Накрая Мозъка бе замесен и в скандала със сменените текстове от закона за наркотичните вещества, които правеха възможно рекламирането на наркосимволи и бяха в директна полза на известна марка водка. Името на Иванов влезе в обръщение по тази тема благодарение на един от основните виновници за лобистката поправка, публикувана незаконно в "Държавен вестник" - СветлинТанчев. На кратрко, той бе обяснил на стенографките в парламента, че шефът на здравната комисия в НС е запознат с казуса и всичко е наред. Иванов отрече.
Сега също отрича - не искал да спасява скандално богатия митничар Бранков, искал само да опази имиджа на парламента чист. Не за друго, ами защото съпругата на Бранков някак случайно е юрист в парламентарната здравна комисия. Е, не успя. И имиджа на парламента, и на митничаря, и на Иванов здраво бяха оплескани. Чист остана само имиджът на Борисов - строгият но справедлив началник, който благородно даде своята "санкция" подчиненият му да бъде порицан публично. Единствено в името на свободата на медиите. А медиите му върнаха жеста, като обективно и подробно отразиха новия морал в родното управление.
