На 4 юли Българският патриарх Максим отпразнува 39-тата си годишнина от заставането му начело на Българската Православна Църква. Той е вторият патриарх след възстановяването на Българската Патриаршия през 1953 г. след патриарх Кирил. Избран е на Патриаршеския църковно-народен събор на 4 юли 1971 г. Интронизацията му е извършена в стваропигиалния храм „Св. Александър Невски” в присъствието на представители на другите поместни Православни църкви в лицето на своите патриарси и архиепископи.
Патриарх Максим е сред най-дългогодишно управлявалите православни иерарси. Той е роден на 29 октомври 1914 г. Въпреки че по времето на предизвикания и проведен през 90-те години разкол в БПЦ от СДС патриархът преживя онези тежки дни и остана на поста си с високото съзнание за своята мисия, знаейки че не политици са го поставили начело на БПЦ и че не политици имат правото да го свалят оттам.
С кротост и търпение той понесе какви ли не обвинения и обиди, с които бе засипван от различни страни. Авторката може от личните си впечатления да сподели, че Негово Светейшество е скромен, благ и добър човек, който се държи изключително приветливо с отеческа любов към околните. Дядо Максим устоя на всякакви съблазни, изкушения и хули както от външни, така и от лъжебратя, но остана пример за достойно поведение в подобни трудни житейски изпитания. Той заслужено успя да спечели уважението и любовта както на голяма част от своето паство, така и на много политици, бидейки духовен авторитет, добър ръководител и грижовен пастир. За времето на своето светителстване позна и обичта на хората и омразата на враговете, но отношението му към вторите винаги беше според евангелския морал. Много хора по време на разкола се опитаха да очернят неговото име, но въпреки това той си остана обичан от българските миряни, които и тази година на неговия празник изпълниха храм-паметника „Св.Александър Невски”, за да му засвидетелстват своята обич и уважение.
