обстановка, в която държавата изобщо липсва, двама братя от Свети Влас се опитват да правят нещо хубаво. Всъщност, материалът може да свърши още тук. Ключовата дума е „опитват“ и след подтискащия увод е ясно, че не успяват. Екип на ДЕСАНТ обаче реши да нагази в цялото това зловоние, за да стигне до истината – кой превърна гората там в клоака и защо всички държавни институции като Агенцията по горите, Регионалната ветеринарно медицинска служба, полиция, прокуратура и една община – Несебър, се правят на глухи и слепи.
Димитър Стойков е на 39 г., а брат му Атанас – на 41. Единият по образование е строител, а другият е бивш парашутист. Притиснати от обстоятелствата, преди няколко години те решили да зарежат градския живот и да станат животновъди. Започнали с отглеждането на няколко елитни крави от породата „Херефорд“, сега добитъкът им наброява 50 глави. За да ги изхранват, наели пасища и мери от държавния горски фонд и от общинската служба по горите в Несебър. И понеже така са научени – да спазват закона, плащат чинно за всеки декар, върху който стадото им стъпва, за ушни марки и ваксини на новородените телета, за всевъзможни разрешителни, данъци и такси.
Прецизност като тяхната обаче в България никога не е била на мода. А хора като двамата братя определено пречат на останалия свят, който гази или пък заобикаля законите. Това е причината, поради която Димитър и Атанас
отскоро водят партизански живот
с една единствена цел – да опазят живота на стадото. Преди да влезем с тях в гората, братята показват ужасяващи снимки на осакатени техни крави и бикове, на добичета с прерязани сухожилия, обречени на бавна, агонизираща смърт, на телета, дупчени около вратните прешлени с шило, даже на една съсечена с брадва 20-месечна юница. След последния случай двамата остават нощем на смени край животните, въоръжени до зъби.
После ни показват периферията на стопанисваните от тях пасища – превърнати в сметище и осеяни с парчета нарязан сезал, посипани със сол и празни найлонови торбички от хляб. Пръскат ги нарочно наоколо, защото знаят, че животните се изкушават от солта, а попадне ли веднъж парче найлон в стомаха им, това ги убива, обяснява Атанас особения подбор на битови отпадъци в района.
Истината е, че пречим на
шайка бракониери, превърнали гората в бащиния,
добавя Димитър.
На стратегически позиции в непосредствена близост до плащаните от тях пасища се издигат три незаконни постройки. Без разрешение от общината, над „Елените“ са се устроили Илия Лечев от Несебър и Тома Коршутов и Иван Козаров от Свети Влас. Тримата обичали да казват, че са над закона и да плашат с дебелите си „връзки“.
Племеницата на Лечев била омъжена за зам. шефа на горското в Несебър Новоселски. Доскоро в Държавното ловно стопанство на щат работела и съпругата на Лечев, която в момента се преместила в отдел „Общински гори“ към Община Несебър. Козаров пък бил съсед на председателя на Общинския съвет в крайморския град Благой Филипов и често напомнял наляво и надясно този факт.
Без да плаща нито стотинка, Илия Лечев е окупирал мера, наета от братя Стойкови и е пуснал там няколкото си крави, всичките до една незаконно отглеждани. „Някои от тях имат метални ушни марки, каквито ветеринарните лекари не слагат от години. Всъщност, лекар тях не ги е поглеждал, нито ги е ваксинирал. Когато обаче пуснахме жалба за това във ветеринарно медицинската служба в Поморие, никой не ни обърна внимание. Получихме устен отговор от д-р Владимиров, който каза, че е предупредил началството си за оставените извън контрол домашни животни. Които, освен всичко друго, са и с неизяснен произход. Това беше преди повече от месец“, разказва Атанас Стойков.
Въпреки многобройните сигнали до ветеринарните власти, Тома Коршутов пък и в момента си отглежда
забранените в Община Несебър прасета.
Даже ги е пуснал свободно в гората около незаконната си барака. В непосредствена близост до нея е изграден огромен навес за животни, скован също от незаконно изсечена дървесина. Явно Коршутов има намерение да се разширява, защото около навеса му открихме немаркирани повалени дървета и изрязани пънове. На около 500 метра от постройката му пък се натъкнахме на цяла просека, където някой е извършвал неразрешена сеч.
„Получихме няколко подобни сигнала, даже лично ходих на място, но открих само 30 кубически сантиметра незаконно придобита дървесина в оградата на Тома Коршутов. Всичко останало беше сечено отдавна, преди повече от месец-два, затова не можах да установя конкретен извършител“, обяснява служителят на Държавно ловно стопанство – Несебър Стоян Джамбазов.
Той е човекът, който би трябвало да контролира и стопанисването, и експлоатацията на откупените пасища от държавния горски фонд. Лично той е издал „позволително за пашуване“ на името на Атанас Стойков за парцел 417 в землището на Емона. На 12 юли вечерта на това място обаче се разхождаха кравите на Коршутов. Екипът ни присъства на разговор между Стойков и Джамбазов, в който горският си призна, че е
безсилен да се справи със ситуацията.
Потърсихме за коментар и шефа на Районната дирекция по горите в Бургас Румен Желев. Той пък уверил преди време Стойкови, че ако му представят доказателства за бракониерство в гората, ще бъде безкомпромисен. Когато обаче братята искали да докладват за отстреляна кошута в началото на годината там, Желев точно тогава си бил изключил телефона, защото по това време спял, разказа ни самият той. И проверката се провалила.
Доникъде не стигнало и разследването на полицията за съсечената с брадва юница, която била открита на 100 метра от бараката на Илия Лечев. От заключението на РПУ-Обзор пък научаваме, че „причини за смъртта на животното може да има няколко“. И точка.
Нещо страшно ще се случи тук,
нервите на животновъдите са опънати до крайна степен. В горите над „Елените“ едър рогат добитък гледат поне десетина стопани и всички излизат нощем въоръжени с брадви, сатъри и даже огнестрелно оръжие, решени сами да си бранят стоката, след като държавата е вдигнала ръце и не иска да се меси, казват в Свети Влас. Местните хора са категорични – горе няма ред, няма закони, няма контрол, там царят правилата на джунглата. И се питат, кога ли ще се случи неизбежното.
Вестник ДЕСАНТ ще продължи да следи темата, ще продължаваме да питаме и да искаме отговори от всички институции, допуснали приказните гори над „Елените“ да бъдат превърнати в бунище и развъдник на зарази.
