Астролозите са забелязали, че едни от най-съдбоносните събития в ранната ни история са се случвали най-вече през летните месеци. Те са наситени с много дати на героични победи, но и с доста драматични трагедии. Историкът Петър Добрев нарича в книгата си „Царственик на българското достолепие” юни и юли „двата най-мъжки месеца в българската история”.
Разгръщайки героичните страници на горещата ни лятна летопис, няма как да пропуснем една знаменателна битка, случила се в далечния 20 юли на 792 година. На този ден в сражение при пограничната тогава крепост Маркели един от най-знаменитите ни канове – Кардам, разгромява византийската войска, предвождана лично от императора Константин VІ,
благодарение на което се стига до подписването на мирен договор между България и Византия. За съжаление все още малцина са българите, които имат представа къде се намират руините на това малко известно у нас укрепление. Това донякъде е обяснимо, като се има предвид, че само на територията на днешна България са съществували близо 4000 защитни крепости, оскъдните „тленни останки” на много от които днес са скрити под бурени и пластове пръст. Маркели има късметът да е една от добре проучените такива съоръжения, в която археологическите проучвания и разкопки в последните години не спират. Тя се намира на петдесетина километра от Бургас и само на 7 км. от Карнобат. Нейното проучване е започнато още от Константин Иречек и братя Шкорпил.
Нейните създатели – предполага се, че строежът й става по времето на византийските императори Анастасий I и Юстиниан I, за да защити територията на Византия от вражески набези – са избрали това място, защото то предлага отлични условия за защита. Околните хълмове в онези отдавна отминали времена са били покрити с непроходима гора, простираща се чак до морския бряг, която скривала крепостните стени от неприятелските очи. Пътят към недостъпната твърдина се наблюдавал денонощно от стражевите постове. Това бил най-прекият друм до византийската столица Константинопол. От кулите на Маркели много добре са виждали районите на Мокренския, Върбишкия и част от Ришкия проход. Друга естествена защита на крепостта осигурявала близката река Мочурица, като покрай това от нейните води чрез специално изграден канал градът се водоснабдявал по време на обсада. Откъм северозапад пък непристъпността на крепостта подсигурявали стръмни естествени скални откоси. Допълнително към нея през Средновековието са изградени и дълбоки земни отбранителни валове.
Край Маркели се разиграват редица сражения между Византийската империя и Българската държава в периода между средата на VІІІ и началото на ІХ век. Тя играе важна стратегическа роля, тъй като е разположена близо до проходите, водещи към столицата Плиска, а от друга страна пък се явява изходна база за нападения над византийската столица. Още кан Тервел е изградил към нея едно голямо земно укрепление с площ от около 24 декара, което говори, че там са били настанявани многобройни български военни отряди.
Първото голямо сражение край крепостта е станало по времето на кан Винех, когато коварните византийци успели да превземат града. В началото на юли 792 г. тогавашният византийски император Константин VІ потегля на поход срещу България и се разполага в пограничната крепост Маркели, заемайки се да я постегне и ремонтира, тъй като по това време тя е полуразрушена. Неговата идея е да завладее плодородната област Загоре като по този начин лиши българската държава от удобен район за настъпление срещу Византия и така ограничи стремежите й да се разширява на юг.
По това време владетел на България е приемникът на Телериг – кан Кардам. След като до него достига вестта за византийския поход, той се появява с войските си в местността и заел съседните височини, северно от крепостта. С това си стратегическо местоположение канът преградил проходите, които водели към сърцето на тогавашната ни родина. Идеята на Кардам била да устрои засада на византийците, като насочи конница към техния лагер, за да ги предизвика да започнат бой. Отстъпвайки хитро, конницата е трябвало да подмами ромейските войски към мястото на засадата. За щастие, този замисъл на българския владетел проработил успешно. При едно от нападенията над византийския стан, императорът не се стърпял и повел войските си без дори да ги строи в обичайния военен строй. Въодушевен от предсказанията на своя пророк – астрономът Панкратий, който го уверил, че разположението на планетите му предвещава славна победа, Константин VІ влязъл в битката с безредно пръснати редици и хаотични маневри. Българската конница умело подвела ромейските войски към мястото на засадата и кан Кардам успял без проблеми да нанесе решителния удар, като ги притиснал към близката блатиста местност. Византийците претърпели тежко поражение. Нашият кан пленил целия вражески обоз, заедно с императорския шатър и цялата му прислуга и взел като трофеи много пари и коне. В битката бил пленен и самият император, но късметът му този път проработил и успял малко преди да бъде заведен в българския сан да се измъкне и да избяга. Той се завърнал позорно във византийската столица, както свидетелства в своята „Хроника” Теофан Изповедник: „загубвайки мнозина не само от обикновените войници, но и от началниците, между които и магистъра Михаил Лахано-дракон, и патриция Варда, и протоспатария Стефан Хамей, и бившите стратези Никита и Теогност, и немалко царски хора, и лъжепророка и астронома Панкратий, който му бил предсказал, че ще победи”.
След това категорично поражение, Контантин VІ бил принуден да подпише мирен договор и да плаща на българите ежегоден данък. Първоначално той се отчитал редовно с дължимата сума, но през 796 г. решил да спре изпълнението на тези си задължения. Това естествено разгневило българския владетел и той отправил гневно послание към самозабравилия се василевс, като го заплашил с думите: „Или ми плати данъка, или ще дойда при Златните врати и ще опустоша Тракия”. Самонадеяният Константин VІ, вероятно отново подведен от някой лъжепророк, че може да си играе с българите както си иска, изпратил на Кардам завит в кърпа конски тор, вместо дължимото злато, придружен със следния отговор: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща. И каквото Бог отсъди”. Последвали бутафорни подготовки за нападение, гарнирани с предприети походи от страна и на двата враждуващи лагера, но така и никой не посмял да нападне пръв. Това колебание продължило цели 17 дена, докато най-накрая и Кардам, и Константин се отказали от евентуалната схватка.
Историята на крепостта Маркели продължава след по-малко от двадесет години, когато през май 811 г. от нея започва грандиозният поход на император Никифор І Геник срещу столицата ни Плиска. Неговата многобройна войска тогава успяла да превземе столицата и да я опожари, но на връщане била пресрещната от Кан Крум във Върбишкия проход, където на 26 юли (забележете, отново през лятото!) се състояла драматична битка. В зловещите планински теснини воините на Никифор били избити и пленени, а самият император платил с главата си за тази си аванюра. Неговият череп бил обкован със сребро и според византийските хронисти Крум „С гордост карал славянските князе да пият от нея”.
В крайна сметка крепостта Маркели отново попаднала в български ръце и била превърната в най-големият български лагер на юг от Стара планина. По-късно границата е преместена далече на юг и укреплението изгубило функцията и на преден пост на отбрана, но останало да съществува като голям български град, както личи от открити от археолозите монети на цар Светослав Тертер (1300 - 1322) и Иван Александър (1331 - 1371). Вероятно окончателно Маркели е бил разрушен от турците някъде през 1371 г. след битката при Черномен, а жителите му поставят основите на днешния Карнобат.
