Хиляди хора се поклониха на Иерусалимската Божигробска икона на Пресвета Богородица, която беше на посещение у нас от 16 до 21 юли т. г. в Пловдив. Без да обръщат внимание на ужасния пек и продължителното стоене пред храма с часове, хората търпеливо се редяха на дългата опашка, която през изминалите денонощия така и не намаля. В митрополитската катедрала „Св. Марина” пристигаха християни от цяла България и от чужбина. Всеки идваше с вярата, любовта и надеждата, че Божията Майка ще чуе молитвата му и ще изпроси Божие благословение за него и семейството му и никой не си тръгна огорчен, разочарован или недоволен.
Божигробската икона на Пресветата Дева, която иначе стои в храма на Гроба Господен в Иерусалим, бе донесена в България от клирици на Иерусалимската патриаршия – архиепископът на Йопия Дамаскин и архимандрит Модест. Тя пристигна у нас на 16 юли и пред нея в централната част на града бе отслужен тържествен молебен, а след това проведено и литийно шествие. Гости на събитието, чийто домакин бе Пловдивска Митрополия и нейният митрополит Николай, бяха Цариградският патриарх Вартоломей и много духовници от целия православен свят.
Тази икона е сред най-големите съкровища от Светите Земи. Тя напуска храма в Иерусалим само на големи празници с разрешение на Светия Синод на Иерусалимската Патриаршия. За пътуването й до Пловдив е бил издаден специален документ за българските християни, като този жест е голямо благословение за нас и знак за братските отношения между двете Църкви-сестри.
Служители от МВР, които дежуряха на смени, за да охраняват поклонението, споделиха, че хората били търпеливи и не създавали проблеми, а дори и да имало по-нервни сред тях, веднага щом се озовавали в двора на храма, се успокоявали и спирали да роптаят. На полицаите най-много им тежала жегата, но чувствайки благословението на Божията Майка, намирали сили да изпълняват задълженията си, които този път били сред най-приятните за тях.
След влизане в храма, християните се покланяха на Чудния Богородичен Образ и получаваха за благословение копие от Иконата и допряно до нея памуче, раздавано от любезните, макар и уморени вече свещенослужители, които денонощно бяха на своя пост. На излизане миряните отдаваха почит и на частица от мощите на св. Марина, донесена у нас от Светогорския Ватопедски манастир и също получаваха иконичка с образа на светицата и осветено от мощите й памуче. Свещниците бяха изнесени вън пред храма и на тях денонощно горяха свещите на поклонниците, сред които имаше от съвсем малки дечица до старци на почетна възраст.
Хората споделяха, че дългото чакане в жегата и пътуването си е струвало и никой не съжаляваше за това. Усмивките по лицата им бяха много повече от друг път и странно как, но в този момент човек чувстваше, че някакви невидими, но здрави връзки го свързват с неговите сънародници, с които дели и тежкото ежедневие и общото минало и неясното бъдеще. Защото най-голямото чудо на Божията Майка се състои именно в това, че Тя успява да направи така, че под Нейния Покров всички да се почувстваме като Божии чеда, а помежду си – братя и сестри, като изпросва от Бога за всекиго от нас сили да носим заедно житейския си кръст.
