Стара истина е, че посредствеността е арогантна, безпардонна и невероятно суетна. Тя жадува за слава, която обикновено не заслужава. Прочутият Херострат от Ефес, запалил храма на Артемида, за да се помни името му през вековете, явно не е без последователи и днес, особено в Бургас - град с доста самовлюбени творци и с твърде малко истински творения. Благодарение на бездарното си управление години наред, драматичен театър „Адриана Будевска” е само жалка останка от минала слава, а почитателите на Мелпомена отдавна вече не стъпват в храма й. Постижение, за което основна заслуга има
безспорно г-н Чакринов и целия му антураж. Един от тези съсипали театъра хорица беше и покойният Иван Славов, в чиято чест шайка активисти от ГЕРБ постави паметна плоча и започна да пръска из пространството надути дитирамби*.
В България абсурдите се срещат на всяка крачка. Та нали доскоро имахме чешма в чест на тримата турски терористи, взривили вагона за майки с деца на гара Буново? Човекът, който събори този срамен паметник, тихомълком беше уволнен от правителството на ГЕРБ. Да сте видели някого от истеричните бургаски интелектуалци да поднася цветя на жертвите от гара Буново? Аз поне не съм виждал. Но на 23 юли една шайка чевръсти приятелчета, които едва ли се сетиха, че на този ден е загинал великият ни поет Никола Вапцаров, решиха да обезсмъртят своето бездарно, но злополучно загинало другарче, по неподобаващ начин с тайната надежда, че и те ще имат някой ден подобни плочици. По тази логика градът ни в скоро време ще се нацвъка с плочки и плочища на измислени таланти и съмнителни герои. Някой ден градинката пред театъра, който отдавна вече е покойник, ще се превърне без друго в гробищен парк. Всъщност паметната плоча трябваше да бъде в чест на загиналия ни театър, а не на един от неговите палачи. Но ще възкликнат някои: „Как може! Човекът е загинал в катастрофа!” Уважаеми дами и господа, всеки си отива по някакъв начин от този свят, но това не го прави нито по-талантлив, нито по-бездарен. Защото Кристофър Марлоу е бил велик драматург, независимо, че е загинал в пиянска свада в една кръчма. Съмнявам се обаче, че в Англия биха му поставили паметна плоча само заради пиянската свада, а не заради таланта му на драматург. Бедата от цялата тази наглост обаче е другаде, а не в нещастния Иван Славов (царство му небесно!). Бедата е, че отново някой политически хамелеон се опитва да изкривява съзнанието на хората, посягайки на паметта и ценностите им. Защото с поставянето на плоча на един посредствен човек, не само се смачква самочувствието на нацията, но започват да се размиват критериите за талантливо и бездарно, за добро и зло и тогава тежко и горко на този народ, който ще бъде воден от скопци и слепци. Освен всичко друго, въпросната плоча е поставена без каквото и да било разрешение на Община Бургас. Шайката приятели решава, поставя я и му удря един помен за Бог да прости. Все едно че става дума за частна къща, вила или лозе, а не за обществена сграда, принадлежаща на всички бургазлии. Защо се спирам на този изключително неприятен прецедент? Защото някой се опитва да политизира и партизира културата в града ни. Извинете, но нека да посочат творческите заслуги или пък принос на въпросния покойник към театралното ни изкуство? Дори директорът на театъра, г-н Чакринов, не успя да каже нищо съществено по въпроса. Възниква тогава недоумението: „Кой и защо се опитва да ни пробутва за значими творци хора, известни със своята посредственост и лакейски нрави?” Защо агресивното бездарие и простотия вземат вече такива застрашителни размери у нас? На фона на безумните „реформи” в образованието и културата от министрите Игнатов и Рашидов, Бургас пак се оказа лакмусовата хартия, оня пробен камък за отстояването на изконните културни ценности и против утвърждаването на халтурата и кича. Напомняме на т.нар. „инициативен комитет”, че на тази нещастна паметна плоча не й е там мястото, а в гробщния парк. Не сме съгласни да се подменя културната физиономия на един град като Бургас с разни спорни еднодневки и активисти, на която и да е партийка или власт. Освен това не може да се тапосват паметни плочи по партийна принадлежност или по приятелски симпатии. Тогава с какво ще се различаваме от епохата на Сталин? Паметни плочи се поставят на заслужили творци или герои от национално значение и мащаб, хора, доказали своите таланти и своето безсмъртие във времето. Иначе ще заприличаме на дивите африкански племена, където всяко племе си има своя тотем и божество, своя герой или покровител. А ние все пак сме в Европа, в ХХІ век. Подобни плочи са признак за криза в народностното ни съзнание, където нихилизмът и агресията на халтурата и кича от последните 20 години свършиха отлично своята пагубна работа. В Бургас все още няма поставена паметна плоча на Вазов на стената на бившия хотел „Чехословакия” например, където поетът е отседнал през 1921 г., нито пък негов бюст, но вече имаме възпоменателна плоча на някакъв си Иван Славов. Никъде в града няма да се намерят паметни знаци в чест на такива ярки творци като Цено Кандов, Вили Цанков, Леон Даниел, Георги Попов, Нейчо Попов, Лео Конфорти, Хиндо Касимов, Петър Пенков, Цако Дачев, Тодор Щонов и ред други покойници. Цяла алея на славата. Хора не само известни, но и заслужили почитта на своите съграждани, защитавайки културната слава на Бургас. Господа управляващи, опомнете се! Омръзнахте ни с вашите глупости – с одите за генерала Бойко и с химна за родната ни полиция, която вече бие по погрешка и я кара през просото, с жалките си паметни плочи, с целия този фарс, в който се опитвате да превърнете родното изкуство и култура! Не трябва никога да се забравят думите на народния ни поет Иван Вазов:
Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Луната, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне.
Някой ден ще се уверите, че е напълно прав патриархът на българската литература, който, незнайно защо, все още не е почетен както трябва в Бургас.
