Содомията и женското свещенство вече се превърнаха в отличителен белег на англиканската църква. Посвещаването на жени в сан „епископ”, а също и либералното отношение към сексуалните малцинства, в частност содомитите, отдавна стана визитна картичка на англиканското еретическо общество. Макар и запазило названието „църква”, то на практика мутира в Содом и Гомор. Това дотолкова явно се разминава с християнския морал, че дори вътре в самото англиканско общество болшинството от членовете почувстваха падението на клира и започнаха рязко да се противопоставят на узаконяване на содомията и безграничната
еманципация.
Усложнилата се ситуация най-ярко се прояви на Ламбетската конференция в Кентърбъри (Англия) на световния конгрес на англиканските „епископи”, който се свиква веднъж на 10 години. Цели две седмици се дебатираше само по тази наболяла тема за сексуалната принадлежност на англиканското духовенство. Главата на англиканското еретическо общество Роуън Уилямс заяви, че не е против сексуалните отклонения, одобрявайки женското свещенство и еднополовите „бракове”.
Впрочем, така наречената Англиканска „църква” отдавна се превърна в своего рода религиозна търговска компания. Управлението й е децентрализирано, поради което епископите са принудени да се съобразяват с вкусовете на своите клиенти-пасоми. Тъй като общата религиозност на Запад постоянно се снижава, с либерализирането на нравствените норми, те се мъчат да привлекат към себе си западното общество, без да се гнусят от всякакви малцинства като феминистки, гейове, лезбийки и прочие.
Много от редовите членове на англиканската църква обаче са все още консервативно настроени и не желаят при никакви обстоятелства да приемат женско и хомосексуално „свещенство” и „епископат”. Те се опират, разбира се, на Божието слово, което недвусмислено свидетелства за мерзостта на содомията пред Бога.
