Въпросът за женското свещенство отдавна е решен от светия първовърховен апостол Павел, който недвусмислено заявява: „Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът,... понеже е срамотно жена да говори в църква”, (1 Кор. 14:34-35). Колко повече да става свещеничка или епископка!
На хоризонта вече се задава разкол в англиканската църква именно поради тази причина и това ще бъде преломен момент в нейното съществуване. Трябва да се знае, че англиканската църква се появява
в резултат на Реформацията от 16 в., когато от лоното на католическата църква се отделят несъгласните с нововъведенията и извращенията на Рим. Тогава възмутени от разврата на кардиналите и свещениците, Лутер и неговите съратници се отделят от католицизма. Тяхната критика към злоупотребите на католическото духовенство – ксендзовете и кардиналите, а също и към „непогрешимия” папа, е била наистина справедлива. Но, за жалост, вместо да се върнат към истинската и автентична Църква – Православната, Лутер изобретява своя ерес, на основата на която после възниква англиканската „църква”. След това протестанството започва да се рои и днес вече наброява няколко хиляди отделни деноминации.
Развратът в англиканската църква се увеличи до такава степен, че новата реформация е неизбежна. И тук вече се отваря работа за православните мисионери, които имат за задача да разкрият пред консервативните англикани древните и непокътнати съкровища на Светото Православие, за да могат отново да върнат отделилите се от истинското Христово учение англикани.
