Гласеният за консул в чикагската ни амбасада Димитър Туджаров, покрай разказването на вицове, се е уредил и като рекламно лице на... лютеница. Перманентно ухиленият му лик надзърта от етикети на любимото на целокупния български народ лакомство, произведено от една от най-големите консервни фабрики у нас – пловдивското предприятие „Филикон”. Сгушен между апетитно напращелите чушки и домати, Шкумбата закачливо повдига вежди от бурканчетата и с многозначително дава знак с ръка, че консервата е супер.
Впрочем очевидно комикът добре насърчава по този начин продажбите, тъй като мнозина консуматори на въпросния артикул споделят, че това е една от най-вкусните лютеници, които са опитвали. В интерес на истината използването на физиономията на захиления като безгрижна зелка шоумен е доста по-оригинално като маркетингов подход за привличане на клиенти, отколкото изтърканите вече рекламни слогани „на баба”, „на дядо”, „на чичо”, „на шуринайката” и пр. роднински връзки.
Етикирането на бъдещия дипломат вдъхнови незнайни интернет творци „песни да пеят за него”, като това четиристишие, което открихме в един от форумите:
„Жив е той, жив е! Там на буркана,
потънал в чушки, лежи и пъшка
юнак с дълбока на джоба рана,
и помни младост и сила мъжка”.
По-добра реклама от това, здраве му кажи!
Цялата тази мацаница с оставящата лепкави и жизнерадостни петна, неизтребими дори и с розовия „Вениш”, в крайна сметка прибавя един много съществен принос към домораслата ни демокрация. Така де. Сега, ако пишман дипломатът вземе, че оплеска работите във Ветровития град – имам предвид Чикаго, разбира се – можем да излеем яда си, като си намажем една филия с „Шумбата” и бързо да й видим сметката.
Както е тръгнало, не е зле от този почин, макар и наивен и със спорна естетика, да се възползват и други фактори от нашия политически и обществен живот, като пуснат на пазара например мармалад „Бате Бойко”, мариновани краставички „Цв. Цв.”, тиквени семки „Симеон Дянков”, халва-любимка „Цецка Цачева”, рахат локум „Доган” и прочее артикули в този дух.
