Напоследък, след откриване частици от предполагаемите мощи на св. Иоан Кръстител на о. Свети Иван, в средствата за масова информация и виртуалното пространство започна усилено да се дискутира на тази тема. Много хора, които твърдят за себе си, че са православни християни, категорично отричат вярата в „някакви кости”. А неотдавна прочетох в Интернет поредния нескопосан репортаж този път на „вярващата християнка” – Искра Ангелова, която твърди, че била вярваща, но не приемала вярата в „предмети, камо ли на тленни останки с неясен произход”.
От подобно изявление за християните става ясно само, че г-ца Ангелова изобщо не е вярваща или поне не е християнка. Защото християните вярват в светите мощи, вярват в силата на Христовия кръст, вярват в Тялото и Кръвта Христови, с Които се причастяват на Литургия, вярват в чудотворната сила на светите икони и светената вода, и не само вярват, но имат и съответното благоговейно отношение, тъй като гореизброените примери са доказателство за явното действие на Божията благодат, проявена във физическия свят и тленното човешко естество. Затова ще оставим настрана вярата на г-ца Ангелова и ще обърнем поглед към Православното учение за светите мощи, като накратко ги разгледаме в светлината на Православната вяра.
Чудото на нетлението
На този свят няма нищо постоянно. Всичко се мени – като ние, така и всичко около нас. Но в този свят, където царстват тление и смърт, телата на някои хора, живяли свято на земята, сияят с нетление цели векове.Техните тела са като нашите, но не само че сами не се разлагат, но нерядко с тях нетленни остават и техните одежди, погребални повивки, та дори и дървените ковчези, в които са били погребани. Това необикновено явление възнася мисълта към Първопричината на всичко съществуващо – Бог, Който единствен може тленното да превърне в нетленно.
Светите мощи – свидетелство за истиността на Православната вяра
Нетлението на телата се наблюдава единствено в Христовата Църква. В езическия, индуския, юдейския и мюсюлманския свят не съществува такъв феномен. А в християнския свят още от първите векове на неговото съществуване, та дори до днес са налице нетленни мощи – на мъченици и преподобни, на царе и на светители. Нетлението разкрива истинността на Православната вяра и нейния божествен произход. Християните, които са се покланяли на свети мощи знаят, че те често излъчват неописуемо благоухание и извършват много чудеса. Примерите за това са неизброимо множество. Само в Рилската света обител, освен мощите на св. Иван Рилски, има частици от мощите на още 32-ма светии, по-известни от които са на св. Пантелеймон, св. Лазар, св. евангелист Матей, св. апостол Андрей, св. Император Константин Велики, св. Мария Магдалина, св. Ирина и други. А в софийския храм „Св. Неделя” се покоят нетленните мощи на св. Крал Стефан Милутин. Света Гора Атон също изобилства с мощи на православни светци.
Нетлението е залог за Всеобщото Възкресение
Телата на светиите ни уверяват в истината на Христовото учение за възкресение на мъртвите. Както Господ може тленни тела да запази в продължение на векове нетленни, така и от земния прах ще въздигне телата на всички живяли на земята при Второто Си Пришествие.
Чудесата подбуждат към праведен живот
А защо Господ допуска нетление на светите мощи? За да възбужда и укрепява в нас вярата и благочестието. Светиите са Божии приятели и когато им се покланяме, се изпълваме с чувство на благоговение; сравняваме своя живот с техния и просим небесното им застъпничество. Техните останки свидетелстват, че светиите са намерили благодат пред Господа и Той чува техните молитви за нас.
Съмнения за нетлението
Някои хора казват, че от поста телата на светиите се изсушавали или че били погребвани в сухи почви, та затова не се разлагали. Въпреки това в телата винаги има достатъчно влага, която след смъртта неизменно подпомага тлението. Затова при балсамирането египетските мумии били изсушавани, вътрешностите им - изваждани, за да няма влага, а след това напълвани с различни вещества за устойчивост, като след това били изолирани от въздуха, който подпомага тлението. Но при светиите не е така – те са погребвани без никаква обработка, а телата са заравяни направо в земята. И за разлика от мумиите, които при съприкосновение с въздуха се разрушават, светите мощи остават непокътнати. Например в Гърция на о-в Корфу се пазят мощите на св. Спиридон, живял в 4 век. Тялото му и до днес буди удивление сред вярващи и невярващи, защото е меко, разтегливо, досущ като живо, не се е разложило и когато го изваждат за всенародно поклонение, то застава в седнало положение като жив човек!
Чудотворство на светите мощи
Друго свойство на светите мощи е тяхното чудотворене. В съприкосновение със светите мощи мнозина получават изцерение от тежки болести, невярващи стават вярващи, а кощунници биват вразумявани. Подобни случаи са засвидетелствани през всички времена. Например в „Чудесата на св. Иван Рилски” пише за кощунници, които се опитвали да се подиграят със светите му мощи и горко са си изпащали. Там са отразени и много случаи с болни, на които светецът е дарявал здраве и сили. Тези чудотворни прояви са характерни за всички мощи на православните светци. Чудеса не стават единствено тогава, когато ние самите ги препятстваме със своето неверие и безнравствен живот далеч от Бога, далеч от Църквата.
Мироточиви мощи
В Православната църква има мощи на светци, които дори източват свето миро. Такива са мощите на св. Николай, св. Димитър Солунски, св. Симеон Сръбски, св. Нил Мироточиви, св. Гурий Казански, светите Киевски преподобни в Киево-Печерската лавра и прочие.
Заключение
Наистина не всички тела на светии са нетленни, но причината за това е Божия промисъл, който често остава неразгадан от нас смъртните човеци. А когато пък свети мощи бъдат откраднати или друго нещо стане с тях, вина за това най-често носят нашите грехове и липсата на благоговение.
Причината за тлението и нетлението се крие в самия живот на човека, както външния, така и вътрешния – неговите мисли, чувства и дела. И този, който постоянно мисли единствено и само за тленни неща, сам се подхвърля на тление след смъртта. Докато този, който издига постоянно ума си към нетленното Небе, нему и тялото ще пребъдва нетленно след смъртта. Затова към нетленните останки на Божиите светии трябва да се отнасяме с подобаващ респект, защото съприкосновението с тях носи велика радост и утешение за вярващите, но за невярващите благодатното нетление ще си остане заключена врата.
