H2S* - ще гръмне ли Черно море?


H2S* - ще гръмне ли Черно море?
15 Септември 2010, Сряда


Сапротрофите** го облепнаха, както кокосови стърготини евтин и безобразен сладкиш. Плъхът или това което бе останало от него, се бе носил дълго по голямата река, надут като мех. Бе се разминал по чудо с вечно гладните сомове в реката, мудното течение в делтата го бе прекарало като невидим за кефалите и раците. Но когато го засили на двайсетина километра навътре в морето, трупът се спихна и започна да потъва бавно към дълбините. Отдавна светлината се бе загубила



Автор: Валентин ФЪРТУНОВ

напълно. И помен не остана от медузи, рибоци и дребната сган на планктона. Срещаха се само милиардите дребни балончета носещи изотдолу миризмата на миналогодишен омлет от преизподнята, а необхватни облаци от безброй гладни сапротрофи го посрещнаха с много, много добре дошъл в царството на смъртта...

Някои от вас вероятно ще изкоментират, че грозно или не, това е кръговратът на живота, хранителната верига. Ще се съглася с това само донякъде. Защото в един момент нещо в този цикъл запецва и екосистемата излиза от равновесие. Или, поне ние така си мислим. Едно е сигурно, Черно море е уникално, почти мъртво море, в което животът обитава само повърхностните 100-150 метра от над двукилометровите му глъбини.

В цифри и факти

Черно море е полузатворено, аноксийно*** море с обща площ между 423 000 и 461 000 кв.км (според различните методи на изчисление). Максималната дълбочина е 2212 м (близо до турския бряг), а средната – 1240 м. Най-голямата му дължина е между градовете Бургас и Кобулети (Грузия) – 1167 km, а най-голямата ширина – между Березанския лиман (гр. Очаков, Украйна) и нос Гиресун (Турция) – 624 km. Съответно, най-тясната част на морето е между нос Сарич (полуостров Крим, Украйна) и нос Керемне (полуостров Синоп, Турция) – 263 km. Черно море съдържа около 537 000 куб.км вода. Солеността му също го прави уникално – тя е под 18 промила, докато океанската е цели 35 промила! През протоците Босфора и Дарданелите то се свързва последователно с Мраморно, Егейско и Средиземно море и през Гибралтар – с Атлантическия океан.

Географията на водосборният басейн на Черно море е потресаваща. На нея ще се наложи да се върнем още веднъж, а тук ще спомена мимиходом, че площта за която говорим е над 2 млн. кв.км, обхващаща 24, основно европейски и няколко азиатски държави, с обща численост на обитаващите този водосбор – около 180 милиона души. В морето ни се вливат около 100 реки сред които грандовете на Европа – Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг, Дон, Кубан (част от тях през Азовието). Биологията на Черно море е доста бедна – около 180 вида риби, ракообразни и мекотели и 3 вида делфини, като тези цифри е възможно и вероятно вече са намалели, тъй като изчезването на видове тук е постоянен процес. И няма как да е иначе, при положение, че 90% от общия обем на морския басейн е мъртва вода, силно наситена със сероводород, чието общо количество в Черно море се изчислява на над 20 000 куб.км! И с тази зловеща цифра да завършим статистическата екскурзия.

История и генезис

„...да се живее трябва - и умре -

върни ми ти Сарматското море!”

Спомняте си, предполагам, страхотните стихове на Христо Фотев от „Книга за свободата”. Да, сигурно би било разкошно, ако можехме да си върнем Сарматското море, но, уви, не можем. То е останало някъде там в милионните дълбини на времето, огромно и много живо. Предходникът на Черно море около нашите земи. При това, не директен. След многократно диплене на земната кора, на мястото на днешния басейн се установява сладководно езеро, доста по-малко от днешното море. Равнището му е било с цели 130 м по-ниско, а по бреговете му са се разполагали огромни плодородни равнини. Тук се развива изключителна култура, за която само ни загатват Варненското и Дуранкулакското златни съкровища – най-древните в света. Можем само да мечтаем какво наследство би оставила тази цивилизация на човечеството, ако преди около 7600 години, не бе настъпил потопът! Да, съществува много достоверна хипотеза, че следващите в нашето повествование събития са били реалният отзвук, отразен като вселенския потоп, както в епоса Гилгамеш, така и в библията. Но за това друг път. Както посочих, близо 5600 години пр.н.е. земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от 130 м височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро. Тътенът е бил оглушаващ. Някой си е направил труда да изчисли, че звуковата картина е съответствала на 200 Ниагарски водопада! Чувал се е на стотици, на хиляда километра! Един истински земен рай е бил напълно унищожен и залят от солените води на световния океан. За кратко историческо време възниква най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море.

Със самото му създаване в него е заложена чудовищна по мощта си геобиологична адска машина, чийто часовник неумолимо цъка с

натрупването на сероводород

в дълбините. То започва още от първия час на сътворението му поради:

морфологичните характеристики на басейна,

плитководния проток Босфора и

чудовищния водосборен басейн,

обхващащ половин Европа. Солените води буквално удавят и затрупват в придънния слой под километров воден стълб сладководната флора и фауна на долината. Това е началото – немислимо по обемите си гниене, без достъп на кислород. Настъпва времето на сапротрофите, анаеробните микроорганизми, които с изключителен апетит метаболизират всичката органика, изпълвайки околните води със сероводород. След първоначалния бум, процесът дори не се забавя. Босфорът е твърде плитък и не позволява обмен на дълбинни води от Черно море към световния океан. Нещо повече, хидродинамиката в Босфора дори влошава нещата. Течението от Черно към Мраморно море е повърхностно, т.е. отнася жива, наситена с кислород и по-слабо солена вода, а обратния поток – от Мраморно към Черно море е по дъното на протока, вкарвайки по-солената и съответно по-тежка средиземноморска вода. Този обем обаче е нищожен в сравнение със сладководния дебит от огромната водосборна площ. В същото време реките освен, че вкарват сладка вода, носят и огромни количества органични отпадъци, които непрекъснато подхранват армадите анаеробни организми. И цикълът се затваря. Взривните запаси на Черно море не намаляват, а дори и се увеличават. Един мощен природен катаклизъм по дъното на морето и човешка намеса, с детонационен еквивалент на бомбата хвърлена над Хирошима, ще доведе до изхвърляне на чудовищни количества сероводород над повърхността и взривяването му, което би имало ефекта от сблъсък с космическо тяло 6 пъти по-малко от Луната! Бедна ни е фантазията да си представим последствията – верижни земетресения по цялата планета, избухване на вулкани, погибел... В по-добрия сценарий можем да очакваме катастрофа само на част от евразийския континент, но съпроводена от пъклени дъждове от милиарди тонове концентрирана сярна киселина, получаваща се след възпламеняването на сероводорода!

Гледате го, съзерцавате го, лятното море и плажа и пържената цаца с ледено студена бира и не можете да повярвате, че в този момент, утре или след години, любимото ни море може да гръмне и да ни заличи, а и цялата планета да загроби!?

Може. Но кога ще стане, ще се случи ли изобщо, само Той знае...

Можем ли да направим нещо, да обезвредим часовниковия му механизъм, да се отървем от сероводородната напаст!?

Можем. Но това е друга тема, която ще разискваме в някой от следващите броеве.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

______________________

*H2Sсероводород, силно отровен и лесно възпламеняващ се газ

**Сапротрофите са анаеробни микроорганизми, т.е. живеят в безкислородна среда и при преработката на органичните отпадъци с които се хранят отделят сероводород

*** Аноксийно - безкислородно

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



В категории: Парадокси , Анализи , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки