Навръх големия празник Кръстовден централният храм „Св. Георги Победоносец” в Кърджали се сдоби с Пантеон на безименния християнин. Това се случи с благословията на Пловдивския митрополит Николай и на гръцкия му събрат Антимос от Александруполис. В двора на църквата се струпаха стотици миряни, за да видят церемонията по освещаването на костницата и да целунат Кръста от ръката на дядо Николай.
Костите, които енорийският свещеник Петър Гарена е събирал в продължение на 10 години, бяха ритуално поставени в мраморния саркофаг, вграден под специален навес встрани от храма.
Митрополит Николай подаваше безименните мощи в ръцете на поп Гарена пред очите на смълчаното множество, а той се навеждаше и внимателно ги полагаше в костницата. После владиката ги поля с мляко и вино, а отчето грижливо ги покри с бяло покривало.
Товароподемен кран стоеше извън църковната ограда в готовност да спусне капака на саркофага. Отец Петър лично ръководеше операцията по спускането, макар да беше в тържествените си златоткани одежди. Всички в храмовия двор затаиха дъх, когато отвисокото кранът започна бавно да приближава ценния товар към саркофага.
Въздишка на облекчение се изтръгна от миряните, когато тежкият мраморен капак най-после бе нагласен на точното му място. Мраморът е специално донесен от остров Тасос, довериха скулпторите, ангажирани с изработката.
Върху капака е издялан голям кръст, а под него пише: „Когато дойдох тук, край разрушени крепости и манастири, събрах разпилените кости на 199 монаси и Христови воини. И в годините на митрополит Николай, под тази скала погребах светите и целебни мощи на тези мъченици – да би ги Бог простил. За отговор пред Бога написа о. Петър Гарена”.
По-късно известният с неизменните си чудатости на Йордановден кърджалийски свещеник разкри, че събирал човешките останки по средновековни крепости и некрополи на Източните Родопи. „Това не са мощи, а останки на хора, живяли по тези земи през Средновековието. Помагаха ми местни хора, краеведи, археолози, дори и иманяри”, каза той. Отчето се възмути на отношението на археолозите, които виждал да изнасят с колички и чували кости, намерени при разкопките.
„Те ги изхвърлят като непотребни, иманярите пък прибират монетите и кръстчетата, и също захвърлят костите. Идеята ми беше точно на Кръстовден да отдадем почит на безименните, отдали живота си за вяра, род и отечество. Не бива да се поругават и оскверняват техните кости, заради това изградих този пантеон на безименния християнин", подчерта той.
И сякаш костницата е делото на живота му – по време на тържествените речи попът се обърна към началника си Николай и с буца в гърлото му поиска прошка. После сподавени хлипове накъсаха думите му. „Аз моля да бъда извинен... Защото, когато бях събрал само няколко чувала кости и с пренебрежие Ви попитах какво да ги правя, Вие ми се скарахте, навикахте ме и даже сам си скъсих живота, като ми заповядахте да събирам намереното във всички трънища, изкопи, стърнища.
Казвам пред лицето на нашите свещеници, че наистина ми се скъси животът, но докато ги събирах, у мен назряваше благодарността”, многозначително каза отец Петър пред смаяното множество. Той подчерта, че вследствие нареждането на Негово Високо Преосвещенство се е почувствал много полезен „тук, в този смесен район”.
„Като войник ме наказа и днес аз се чувствам като войник на Христа. Поклон, владико, ние не отдаваме чест, а целуваме ръка. Въпреки, че ми е тежко в тази енория, не се чувствам изоставен от Вас. Формулата, която ми казахте да бъде винаги в устата ми „На земята мир, между човеците благоволение”, ми дава сила да изпълнявам дълга си”, произнесе на пресекулки през плач ексцентричният свещеник.
„Божието благословение, благодатната сила на Светия Кръст да пребъдат в Богоспасяемия град Кърджали, в околностите му и над всички благочестиви люде! Нека обединим молитвите си, мислите и из дълбините на душите си да казваме: „На твоя Кръст се покланяме, Христе, и славим твоето Възкресение”. Амин!”.
Тази благословия от устата на Н.В.Пр. Николай отприщи и сълзи в очите на смирените християни, изпълнили църковния двор. Че толерантността и човеколюбието са главната характеристика на българите в етнически смесения район, стана ясно за пореден път и на Кръстовден. След вълнуващата церемония миряните си тръгваха от храма усмихнати и с думите: „Няма по-голяма добродетел от разбирателството и мирното съжителство. В дни като този ние не делим хората на българи и турци, на християни и мюсюлмани. Пък и всеки ден е така, всички сме равни пред Бога...”.
Отец Петър Гарена е известен не само с приумиците си по хвърлянето на Кръста на Богоявление, той е човек на каузата за добруването между религиите, с благодарност към делото му коментираха местните хора. Много от тях с благодарност се спряха при майстора дърворезбар Ридван, изработил навеса с Кръста, предназначен да пази мраморната костница.
