Президентството е институция, която би трябвало да олицетворява единството на българската нация и да е символ на държавността и законността. Точно там обаче пренебрегнаха основния закон на България – Конституцията.
Съгласно член 41, ал. 2 – „Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права”.
На това свое конституционно право и на Закона за достъп до обществена информация се позовава политическият коментатор на ДЕСАНТ Лъчезар Лисицов. На 27 април т. г. той подаде заявление за достъп до обществена информация до главния секретар на президента.
Със заявлението си журналистът поиска достъп до съдържанието на стенограмата от разговора между президента Георги Първанов и президента на Руската федерация на срещата, проведена между тях на 18 януари 2008 г. в София, както и съдържанието на стенограмата от двете официални делегации.
В случай, че исканата информация е класифицирана, колегата ни следваше да бъде уведомен за това, както и да получи данни за лицето, определило грифа за сигурност. В законноустановения 14-дневен срок Президентството обаче не даде отговор на подаденото заявление.
Всъщност, непроизнасянето на Главния секретар на президента – Красимир Стоянов, представлява мълчалив отказ и подлежи на съдебен контрол. Така битката в защита на свободата на словото се пренесе в съда. Административният съд на София-град даде ход на делото. Юрисконсултката на президента поиска от съда жалбата на колегата Лисицов да бъде отхвърлена като неоснователна и недопустима, но не можа да посочи мотивите си.
На въпрос дали мълчаливият отказ е израз на неуважение към медиите и обществото, или има нещо притеснително в съдържанието на стенограмите, поради което те не се предоставят на широката общественост, защитничката на президента заяви, че “мълчаливият отказ е правна форма, която съществува и е регламентирана в съответните нормативни актове”.
Според трайната практика на Върховния административен съд, Законът за достъп до обществена информация не допуска мълчаливи откази, тъй като става въпрос за основно конституционно право на гражданите. По тази причина винаги досега тези откази са били обявявани за противозаконни, коментира Александър Кашъмов – юрист от Програма “Достъп до информация” и адвокат на колегата Лисицов.
„Може само да се съжалява, че в България продължава да има институции, които мълчат, вместо да отговарят на заявления на гражданите и журналистите”, допълни още адвокат Кашъмов. В неговата практика, за първи път журналист поставя въпроса за достъп да стенограма от преговори на държавен глава с друг държавен глава. Това е от голямо обществено значение, защото българите имат право да знаят какви двустранни проекти са обсъждани по време на тези срещи, като например петролопровода Бургас-Александруполис.
Лъчезар Лисицов вече 6 месеца се опитва да разговаря по въпроса с пресаташето на президента Георги Първанов. Оставил е и телефонния си номер за връзка, но от институцията мълчат. В едномесечен срок софийския Административен съд ще се произнесе с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
