Вече 24 години една жена неизменно носи букет червени рози в гробището на парижкото предградие Бианкур, които поставя върху разкошен паметник от черен мрамор. Под тежката плоча са намерили покой тленните останки на завинаги останалото на 20 години красиво момиче, вдъхновило нежния поет Пейо Яворов да напише прекрасните си лирични творби „Две хубави очи“, „Вълшебница“, „Благовещание“ - Мина Тодорова. А жената, която днес вече е на 87 години, живее само на 500 метра от гроба и се казва Елена Волева-Равол. Въпреки че вече близо
половин век живее във Франция, тя нито за миг не е преставала да се чувства българка.
На 15 октомври т. г. около гроба на яворовата муза бе оживено. В памет на 100-годишнината от нейната смърт специално пристигналият от Берлин западноевропейския митрополит Антоний отслужи заупокойната молитва. По време на тържественото възспоминание старозагорчанката Румяна Шибилева пък изрецитира на български и на френски „Две хубави очи“. Този вечен стих на поета е изписан на български и френски език и върху мраморната надгробна плоча.
Сега мечтата на Елена Волева е да постави портрет на красивата икона на българската лирика върху гроба й, за което разчита на своя добър приятел и виден чирпанлия – художника Никола Манев. Нашата сънародничка, която и занапред възнамерява да продължи да се грижи за упокойното място на Мина, е много известна сред аристократичните среди на френската столица, въпреки че във вените й не тече синя кръв. Но е приета за член на престижната Фондация на аристократите в Париж, която всяка година присъжда награда за световни постижения в изобразителното изкуство и музиката. Елена членува и в асоциация „Хуманитарна помощ за България“, чрез която се опитва да направи нещо повече за родната си страна. Всъщност и самото честване на годишнината от преждевременната смърт на Мина Тодорова също е осъществено именно по нейна инициатива.
