Какво би станало, ако качиш стотици хора на автобуси, кажеш им, че ще слушат концерт на Софи Маринова, а в крайна сметка ги накараш да учредят партия на религиозна основа? Какво би се случило, ако проведеш забранен митинг? А ако вдигнеш паметник без разрешение, който провокира етническо напрежение?
Какво би последвало, ако направиш всичко това накуп? А ако всяко незаконно действие е било предшествано от предупреждение на властите, че вършиш нещо
неправомерно, но не ги послушаш?
Ще влезеш в затвора? Нищо подобно. Историята на Юзеир и Али Юзерови, по паспорт Росен и Атанас Йорданови, категорично показва това.
На 1 септември Районният съд в Попово осъди условно Юзеир Юзериов и наложи глоба на брат му Али. Двамата бяха обвинени за учредяване на незаконния „Мюсюлман-демократичен съюз” и за нарушаване на обществения ред при построяването на т.нар. „Паметник на незнайния турски войн” в село Славяново. Отделно Юзеир бе обвинен и за провеждане на митинга, който съпътстваше създаването на партията.
Той получи една година затвор с три годишен изпитателен срок за учредяването на политическата формация, както и шест месеца условно за провеждане на забранения митинг. В сила влезе по-голямото наказание. Али бе санкциониран с 4 000 лв. за приноса му при учредяването на партията. За вдигането на паметника и двамата бяха оправдани.
В края на миналата седмица окръжният съд в Търговище потвърди присъдите. И окончателно стана ясно, че в България заиграването с етническия мир и провокациите срещу държавата се наказват лекичко, колкото да има присъда.
Този извод не е непременно обвинение срещу съдебната система. Прокурори и съдии постъпват според законите, практиката, а и наличните доказателства. Или поне би трябвало. Но и така да е, сагата за сетен път показва абсурдната държава, в която всички живеем. Всъщност, трябва ли въобще да обсъждаме партията на Юзеирови и да й се дивим,
след като си имаме ДПС. Тя законна ли е?
Нека припомним накратко какво точно направиха братята. През април 2009 г. те регистрираха в Търговище неправителествената организация „Червен полумесец”. Същата пролет тръгнаха да правят паметник на турския войн в имота си в Славяново, а в края на септември учредиха партията, за която сега бяха осъдени. В нощта срещу 1 октомври полицията срути паметника. Тази година, на Разпети петък, братята пробваха да учредят и партия „Отоман”.
Интересен е начинът, по който тези събития бяха отразени от големите медии. Паметникът, чийто строеж започна през пролетта на 2009 г., почти не получи разгласа до парламентарните избори. Защото тогава все още управляваше ДПС.
После новият министър-председател Бойко Борисов трябваше да надуе мускули, срути паметника и заяви, че Доган му прави „чекинг”. През март, вече затиснат от грижите и посвил перките, премиерът посъветва медиите да не обръщат внимание на братята. Повечето го послушаха. Сега кротко информираха за присъдите и дори не си направиха труда да припомнят за скандалите, които се развиха покрай тях миналата есен.
Али Юзеиров се отърва с глоба поради по-малкия си принос към събитията и в крайна сметка заради леката наказуемост на посочените престъпления (до 3 години затвор). По интересни са мотивите на поповския съд за условното наказание на Юзеир. То на практика е над законовия минимум, тъй като магистратите са преценили, че има „завишена степен на обществена опасност на деянията”.
Юзеиров не проявил „задръжки, разкаяние и съжаление за стореното”. В същото време леката наказуемост позволява да не се лежи ефективно. В мотивите си съдът записва, че условното наказание е „справедлив отговор на обществената опасност и морална укоримост”. За условна присъда пледира и прокуратурата.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита и чистото съдебно минало на Юзеир. Някъде по същото време, докато обвинители и адвокати обсъждаха стратегиите си, той бе арестуван в Белгия, където от години развива бизнес. Прокуратурата в градчето Хаселт обяви, че има да излежава 7-месечна присъда за фалшифициране на документи.
Така за пореден път стана ясно, че
България не е като Белгия.
Там присъдите са ефективни, тук не са.
А сега нека опишем сагата такава, каквато я е видял съдът. Т.е. всичко онова, което той е събрал като факти и преценил, че действията не са за затвор.
„Идеята на подсъдимите била на инкриминираната дата (26 септември 2009 г. – бел. авт.) да се проведе своеобразно учредително събрание за създаване на партия „Мюсюлман-демократичен съюз”, а при невъзможност от събиране на кворум масовото мероприятие щяло да се отчете като празник по случай „Рамазан байрам”, установява съда. Юзериови съчетали мероприятието с митинг, без да го насрочат според законовте изисквания. Поповските полицаи на два пъти предупреждават братята. Първият път ги уведомяват, че учредителното събрание задължително трябва да е проведено според закона. На Юзеир и връчен протокол, който той подписва без възражения. Второто предупреждение е при старта на учредяването – тогава полицай се качва на подиума и му дава заповед за прекратяване на поповския кмет. Но Юзеир си я сгъва в джоба.
Преди това, за да осигурят нужните 500 души за създаване на партията, братята наемат транспортна фирма, която събира хора от околните села. Те са насочвани към т.нар. „Клуб за приятелство и братство”, пред който е изградена импровизирана сцена. Към 14 часа започва концерт на Софи Маринова. След половин час тя обявява почивка, водещият казва, че ще се учредява партията „Мюсюлман-демократичен съюз”. Съобщава имената на членовете на ръководството. Без проверка на кворум и на самоличността на присъстващите, събранието гласува „за”. Тълпата просто вдига ръце. Съдът нарича учредяването „пародийно и комично”.
По-късно пред журналисти Али обяснява, че
уставът е преписан от германския Християндемократически съюз.
Вместо „християнин, християнство, християнски добродетели” са сложени думите „мюсюлманин, мюсюлмански и мюсюлмански добродетели”. Съдът приема, че „Мюсюлман-демократичен съюз” е щяла да защитава само правата на мюсюлманите, което я прави религиозна.
По думите на свидетел, Юзеир казва за митинга, че ще го проведе „независимо от отговорността и последствията” Съдът приема поведението за скандално и като пореден опит за провокация.
Най-любопитно е мнението на магистратите относно т.нар „Паметник на незнайния турски войн”. Те констатират, че той е вдигнат без разрешение, припомнят, че
РДНСК разпорежда строежа да бъде спрян.
Но това е подсъдно според закона за устройството на територията и евентуално би събудило административна отговорност. Не е подсъдно спрямо наказателния кодекс. А обвиненията за нарушаване на реда и неуважение към обществото, които са отправени към Юзеирови съгласно кодекса, съдът счита за неоснователни. Строителството на паметника в никакъв случай не можело да се определя като неприлично и безсрамно по смисъла на закона.. Братята са признати за невинни.
Сигурно наистина са такива според алинеите и параграфите. Вероятно наистина заслужават условна присъда и глоба, макар самият съд многократно да констатира „скандално поведение”, „провокации”, „пародийно и комично учредяване”. Законите в България просто са такива.
Юзеирови заплашват, че ще съдят България в Страсбург. Хайде на бас, че няма да съдят Белгия.
