Как се моделира общественото мнение? Това е най-честата тема за дискусии, прения и анализи. А всъщност отговорът е много прост – с всекидневно набиване в главите на хората на едни и същи тези, срещу които медиите пропускат да отразят и други гледни точки.
И колкото и да е странно, в днешното свободно и демократично медийно пространство, гледната точка на САЩ се отразява също толкова едностранчиво и
без алтернативи, както някога тази на СССР и нейните представители. Преди години беше много по-лесно да обориш американски дипломат в българските медии, отколкото сега. Не вярвате? Етот примери.
Най-напред от миналото.
Току-що сдалият поста съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински, някъде в началото на декември 1982, почти година след атентата срещу папата, обяви без капка съмнение, че няма как България да не е организирала покушението.
Бил сигурен в това, тъй като в края на 50-те години посетил по научни дела страната ни и имал преки впечатления колко престъпна е тя. Българите, или онези, които имаха желание за това, чуха изказването му най-подробно по “Гласът на Америка”, а в “По света и у нас” на другия ден прочетоха коментар, озаглавен “По-кротко, г-н Бжежински”.
В него се цитираха откъси от секретни документи от 50-те, от които ставаше ясно, че Бжежински не просто е бил стабилно проследен при визитата му у нас, но и засечен да се среща с лица, нямащи нищо общо с научната му визита. Намекваше се, че освен като преподавател в Харвард, какъвто е бил в онзи период, Бжежински сигурно е имал занимания и в още един орган, чиято работа е да ровичка в чужди държави.
В началото на 1989
група американски конгресмени инспектира българо-турската граница, за да провери дали са верни сигналите, които достигали до тях, че правителството насилствено прогонва от страната турското население. Пред камерите се опитваха да се държат почтително и с необходимото уважение към държавата ни. Но в момента, когато инспекцията свърши и конгресмените се качиха в специалния минибус, един от тях си дръпна перденцето и показа среден пръст на българските официални лица, с което изразяваше отношението си и към самата държава. Жестът му бе фиксиран от камера на телевизията, а Иван Гарелов в “Панорама” го въртя и репликира няколко пъти.
Сега годините са други.
Има глобализация, налице е свобода на словото, съществува плурализъм. Само че той се отнася за всичко друго, но не и за американските дипломатически лица, които за толкова години не само не промениха навика си да се месят въ вътрешните работи на целия свят, но го и задълбочиха.
Посланикът на САЩ в София Джеймс Уорлик има на разположение целия медиен пейзаж в България, защото той му е в краката. При това неговото мнение по правило се представя като някаква последна инстанция на истината. Журналистическата етика изисква да се търси и втора гледна точка, но родните медии винаги пропускат да го правят, когато в репортажа им се появява Уорлик.
И, което е по-странно, дадена теза се разчепква до основи, ако е изразена от български политик, но изречена от Уорлик, тя по правило не се коментира и медиите остават глухи за друго мнение.
Някои от лидерите на ДПС, малко след като започна проверка на хонорарите на Ахмед Доган, се изказаха, че лидерът им е сериозен и почтен политик, който със сигурност ще излезе чист от разследването. Медиите ги разкъсаха на парченца с поредица от опониращи изявления. И най-дребното сред тях бе, че се месят в работата на разследващите органи. Но щом Уорлик обяви същото преди две седмица, след него друга гледна точка не се чу. Всички национални телевизии и радиа го излъчиха като нещо безалтернативно и окончателно.
Когато пуснаха Алексей Петров
от ареста, имаше поне две официални лица, които телевизиите представиха като силно изумени от случката. Реакцията на министър Цветан Цветанов получи силен медиен отпор. Най-подробно бе отразено как приятелите на Трактора са включили на максимална скорост срещу министъра лайномета, а магистратите го обвиняват за пореден път, че се меси в независимата съдебна власт.
Странно защо обаче за медиите нямаше нужда да търсят друга гледна точка, след като отразиха реакцията на Уорлик. А той направи изказване, почти идентично с това на Цветанов. Което изречено от един чужд дипломат звучи дори още по-гръмко: “Алексей Петров е опасен човек… Решението на съда е доста изненадващо”. Нямаше репортажи с възмутени магистрати, нито такива с компромати от приятели на знаменития арестант.
Което насърчава г-н посланика безкритично да се изказва пред средствата за информация за целия спектър от български теми. Не сме го чули засега да изразява мнение само да има ли или не соя в продуктите “Стара планина”.
Иначе Уорлик обяви че “българският народ трябва
да се гордее с операция “Октопод”
(12.02.2010, репортажи по всички тв от лекцията му пред Атлантическия клуб); “БСП ще съществува още 120 години” (13.10.2010, репортажи по всички тв); че “България не е полицейска държава”, а насилието в Кърджали е нещо нормално, защото “при решаването на проблемите относно организираната престъпност и корупцията, разбира се, ще се правят грешки, проблемите се случват” (30.07.2010, бТВ); “АЕЦ “Белене” не изглежда добър проект” (27.07.2010, Нова тв); “Над ВСС продължава да виси облакът на Красьо… В страната има корумпирани съдии” (16.04.2010, из монолог на Уорлик пред тв-камери в коридорите на Главна прокуратура, след който отказва да отговаря на журналистически въпроси); “Изненадващо е, че такава малка банка (Корпоративна-б.а.) контролира толкова голям процент от парите в страната” (23.05.2010, БНТ).
Все теми, по които, ако се изкаже български министър или опозиционен политик, медиите непременно ще го сръчкат с опониращи мнения. Всъщност, изявлението на Уорлик за Корпоративна банка бе единственото, след което се появи плах протест – БНБ опонира на посланика, което дори самата БНТ отрази вяло и без особен интерес.
Както се вижда, основните медии цитират Уорлик всеки ден за всичко. За тях той е неформалният министър-председател у нас, независимо как точно се казва формалният премиер. Дори не само това – за преобладаващата част от журналистите Уорлик е нещо като божество, защото само на божествата не се полага да имат опоненти и други гледни точки, различни от божествените.
