„Насълсън, аркадаш? Тешекюр иим...“ Двама мъже в официални костюми се разменят тези реплики на турски език, здрависват се и се подреждат до българския трикольор. Шокиращата сценка се разиграва във възрожденския град Котел, а датата е 1 ноември, когато цяла България чества Деня на своите будители. Отделно, на този ден градът празнува своя празник.
По вида на костюмарите е видно, че са сред скъпите гости на общината, затова стоят на лично място на площада, на метри от трибуната. На която малко по-късно рамо до рамо ще застанат депутатката от Атака Калинка Крумова, герберката Десислава Танева, областният управител на Сливен Марин Кавръков и кметът, избран с гласовете на ДПС Христо Колев. Какво толкова, дошли са да уважат народа, би попитал непредубедения читател за участието на първите трима във фарса, наречен „празник“. Пък и каква им е вината, че хората на площада, поканени от кмета не знаят български.
Няколко случки преди събитието обаче биха хвърлили друга светлина върху конфуза. До въпросния понеделник, до самия Ден на народните будители, в малката сливенски община течаха вътрешни залагания, кой точно ще вдигне българското знаме за празник. Защото, както ДЕСАНТ вече писа, кметът Христо Киров никак не обича да стои на работното си място.
Заради неизпълнение на преките му задължения, през пролетта т.г. той бе обявен за „издирване“ от областния Марин Кавръков. В администрацията на местния губернатор и сега вали от сигнали, че Киров (ако изобщо е в България) стои в директорския кабинет на частния си завод за преработка на дървесина „Демет паркет“ ООД в котелското село Тича. През останалото време градоначалникът пребивавал в Германия, където търгува с расови състезателни коне. Всъщност, и до този момент търговецът не е продавал декларация за излизане от частните си фирми, което поставя под съмнение кметуването му изобщо. Въпреки явният конфликт на интереси, депесарят обаче явно се ползва с подкрепата на държавната власт в лицето на Марин Кавръков. Според слухове в града, областният управител променил коренно отношението си към Христо Киров, заради общите им интереси и страсти към лова.
„Ами той и сега не идва на работа, така е, но е празник и не върви точно днес да задавате подобни въпроси. Заповядайте в Сливен, там всичко ще ви обясня“, отклони елегантно вниманието ни Кавръков. Докато екип на вестника разговаряше с него, атакистката Калинка Крумова побърза да се скрие в музея, където бе обявено следващото мероприятие по културната програма на града.
По-паметливите в Котел обаче помнят, как младата депутатка „громеше“ Киров с упреци, че не си стои на работното място. Гневът й отмина обаче веднага след края на парламентарните избори. На 1 ноември тя и кметът извън закона демонстрираха топли приятелски отношения.
Крумова някак естествено се вписа в общата гротеска на площада, където едната от заместник кметиците с патос обяви, че сред скъпите гости е и „господин Йоаникий“ (добре, че през това време негово преосвещенство владиката на Сливен си почиваше някъде встрани от общата суетня. След което заместничката на Киров (който явно по-добре владее турски, отколкото български и затова се въздържа от речи) реши, че трябва да се почетат всички знайни и „незнайни будители“!
Всъщност, свидетели на този резил станаха най-вече ученици от местните училища, докарани под строй на площада, под звучите на друг един тачен „будител“ Веселин Маринов.
