Напоследък все по-голяма гласност получава фактът, че след влизането на България в Европейския съюз ни бе предоставена възможността да се възползваме от субсидии за над 14 милиарда лева, а на практика сме взели само един милиард. Тези пари ни се предоставиха от бюджета на ЕС и са разпределени в 7 оперативни програми и една Програма за развитие на селските райони. Целта им е да се подпомогне икономиката на страната ни в жестоката конкурентна обстановка, в
която тя попадна след влизането си в съюза – безпрепятствен внос на евтини промишлени и земеделски стоки от богата Европа срещу обратен „износ” на Запад на останалите активи от псевдоприватизираните предприятия, на мозъци и жива плът.
След като станахме член на ЕС, бившето правителство на Ахмед Доган и неговият везир Станишев, умно съветвани от Царя, бързо докараха нещата до блокиране от страна на Европейската комисия на процедурите по усвояването на споменатите 14 милиарда. Терминът, който тогава се въртеше по услужливите национални медии и обясняваше на бай Кольо и леля Рада причината за спирането на парите, беше „липса на съответствие”. Преведено на прост език това означаваше, че парите са спрени, защото съответните управляващи органи на тези програми у нас не бяха компетентни да разпределят средствата по предназначението им. От ЕК установиха, че времето преди влизането ни в Евросъюза – т. е. до 1 януари 2007 г., е било използвано активно за създаване на организирани мрежи за източване на пари от еврофондовете в посока на партийни каси, китни селца край язовири, затворени оазиси край морето и сараи в Родопите. И нещо много съществено, парите бяха спрени и заради това, че обществото нямаше достъп до информация за еврофондовете. Управляващите се бавеха и не искаха до последно да пуснат „Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България”, казано накратко – ИСУН.
След идването на власт на правителството на ГЕРБ, България навлезе в „нова ера” на гласност, прозрачност и преустройство (звучи познато) в работата с европейските фондове. За 16 месеца се наслушахме и нагледахме на напъни за промяна, но изглежда инерцията от катастрофалния 20-годишен преход е толкова силна, че не можа да се спре. Само след няколко месеца след като ГЕРБ яхна властта, в сайта на МЗХ се стопира показването на информация за хода на изпълнение на ПРСР и това продължи до уволнението на скандалната шефка на фонд „Земеделие” Калина Илиева. Работата на мониторингови комитети и съвети по еврофондовете беше дълбоко законспирирана като досието с доносите на Георги Седефчов Първанов . По 7-те оперативни програми от време на време се публикуваше объркваща информация за хода на изпълнение, а министър Томислав Дончев – отговорник по европейските фондове, не спря да манипулира жадната за новини публика с фалшиви данни.
Миналата седмица споменатият отговорник Дончев се изцепи за пореден път, че тържествено е пусната системата ИСУН. За сведение на читателите, тази система беше готова още в края на мандата на Станишев. Това беше едно от условията за размразяване на фондовете и пускането им месец преди изборите. За ИСУН по европейските програми бяха отпуснати приоритетно малко под 3 милиона лева и те услужливо отидоха в джобовете на „наши” момчета като приятелчето на Станишев Меликов например.
Цяла година правителството на ГЕРБ увърташе пред ЕК, измисляше разни причини и не искаше да пусне системата ИСУН за гражданите на България. В интервю пред услужливи тв журналисти Томислав Дончев се опита да представи подчинението на ГЕРБ пред поставения ултиматум от ЕК за пускане на системата ИСУН като един вид „автогол”, който си вкарвало правителството. Сега всичко излизало на показ, а граждани и медии можели да атакуват управляващата партия за забавянето по усвояването на европейските проекти...
А ние обикновените българи сега можем наистина да си отдъхнем. Най-после след 4 години, всеки гражданин може да направи това, което се счита за нещо естествено от далечния португалски остров Мадейра до бившите прибалтийски губернии – Литва, Латвия и Естония. Да отвори съответната интернет страница и да погледне например кои са фирмите „спечелили” досега обществените поръчки по програмите на ЕС в дадена община. Дали те са били все едни и същи преди, а сега са други, но пак все едни и същи. Кои програми са обявени и кои предстои да се пуснат пред широката публика. Колко са проектите усвоени по министерства и от кметските екипи по места. В кои общини няма усвоено нито едно евро, а съответният кмет се стяга за пореден мандат.
За по-недоверчивите мога да споделя, че голяма част от информацията за европрограмите и занапред ще остане строго секретна, въпреки ИСУН. Така обяви министър Дончев. Някои от информациите били дълбоко конфиденциални и с тях не можел да разполага всеки, а само избрани дейци от „тихия фронт” (за да е по-убедителен той спомена ДАНС и ОЛАФ). Кой решава кое е достъпно за простосмъртни и кое за богоизбрани, Дончев не поясни. Кои са процедурите, които регламентират секретността по еврофондовете, е дълбоко пазена държавна тайна. Остава да чакаме реакцията от ЕК и нови ултиматуми до правоимащите от ГЕРБ, за да изпълнят наистина поетите ангажименти, когато дойдоха на власт – за пълна прозрачност и да няма „наши” и „ваши”.
