Нека да си представим един колбасарския щанд, да речем в Холандия или Португалия. Към него пристъпя някой хипотетичен купувач на изтънчени мезета и впива поглед във витрината. И какво вижда там – сред напращелите вурстчета и апетитно закръглени мортадели се мъдри неиндентифизиран месен субект с етикет „Gornooryahovski Sudzhuk“. Хайде да се поставим на мястото на този европеец и да си отговорим на въпроса, що за чудо е това?
Би ли могъл от този надпис човечецът да разбере какво представлява покритата с белезникав намек сплескана подкова? И ще може ли изобщо да му се изкилифинчи устата, че и цялото му ментално възприятие, да прочете какво точно е написано. Дори и за един средно грамотен българин това ще се окаже задача с повишена трудност. Истината е, че написаното почти на маймуница словосъчетание, на прост български език ще рече „Горнооряховски суджук“.
Но тъкмо с горецитираното струпване на латински букви неговите производители от сдружение „Раховец-2007“ са подали заявление за регистрация на защитено географско указание. Те са първите, които са се възползвали от правото си да получат закрила в рамките на ЕС за своя продукт. В края на септември т. г. изтече срокът за възражение от останалите държави членки на Евросъюза срещу подобна регистрация. Засега не се е чуло някоя от тях да има претенции за това име и най-вероятно „Gornooryahovski Sudzhuk“ скоро ще бъде вписан в Европейския регистър.
Не знам за „Стара планина“, но ако трудно изговаряният суджук бъде сертифициран и марката му се признае за български патент в ЕС, няма начин да кръшнем поне от неговите стандарти. За радост на чревоугодниците, съгласно заявената технология за производството му, той се приготвя само от говеждо месце от „здрави, добре охранени животни на възраст над 18 месеца към момента на клането“. Иначе повечето наши предприятия по традиция си влагат в него бъбреци, черен и бял дроб, далаци, езици и прочее субпродукти, които по принцип са забранени в Европейския съюз.
И още нещо пикантно за подковата, която ако не друго, бая ще усуче езика на европееца, докато й произнесе името. Сухият прахоборазен налеп върху обвивката й се дължи на специфичния релеф, климат, влажност и средногодишна температура на географското място, където се произвежда – Горна Оряховица, благодарение на който се образува характерната за района комбинация от плесените Penicillinum (с други думи – пеницилин) и Aspergillus. Впрочем още през 1538 г. Сюлейман Великолепни е издал ферман, с който завещава на великия си везир Рустем паша данъците от производството на суджуци в тогавашно Раховиче. Тъкмо тук са работили най-добрите колбасари в рамките на цялата Османска империя.
Penicillinum (с други думи – пеницилин) и Aspergillus.Ако се заровим надълбоко в историята ще установим, че нашата страна присъства в регистъра на Международния търговско-индустриален алманах още от 1909 г. и то с 58 производители на суджук и пастърма и 56 производители на луканка. Всъщност, ако речем да регистрираме и марката „Смядовска луканка“, вече напълно ще шашнем европейците с потрисащото „Smyadovska lukanka”. Но щом се научиха по морските ни курорти да разчитат „Shopska salata”, кой знае, може да се справят и с това предизвикателство...
