Повече от сто години продължава дискусията за Парория и къде точно се намира тя
Повече от сто години продължава дискусията за Парория, къде се намира тя и къде е манастирът на св. Григорий Синаит. Учени като К. Иречек, К. Шкорпил, В. Златарски, В. Киселков, Г. п.Аянов, Й. Андреев и много други са давали различни отговори на този въпрос.
За едни, Парорийският манастир се бил разположен на Бакаджиците край Ямбол; за други, той се намира някъде в Манастирските възвишения (край Тополовград), според трети трябва да се търси в Сакар планина.
Най-много поддръжници има мнението, че Синаитовият манастир е в Странджа, в днешна Република Турция, в околностите на с. Искюп – средновековното градче Скопо. Интересът към манастирите на св. Григорий е изключителен.
Именно тук се обучават и започват пътя си като духовни водачи двама български светци – св. Теодосий Търновски и св. Ромил Видински.
Тук е гробът и на самия св. Григорий Синаит. Манастирите са важни не само за българската история, но и за историята на исихасткото движение изобщо. Не случайно колегите историци и археолози от Турция целенасочено повече от 20 години упорито търсят тези паметници в турската територията на Странджа – засега безуспешно.
Думата „Парория” е гръцка и е съставена от две части. Първата е наречието „пара” и означава „при, до, покрай, близо до”. Втората част е съществителното „орион”, значението на което е „предел, област, граница”.
Така че „Парория” буквално преведено означава „пограничие, гранични предели, крайграничие”. За това има и изрично известие в Житието на св. Теодосий Търновски, според което манастирът на св. Григорий бил на някакво пустинно място между Византия и България.
Но с „Парория” вероятно са обозначени всички крайгранични територии между България и Византия през средновековието. За щастие, в житията на светците-исихасти по-точното местоположение на Синаитовите манастири е доста добре описано.
След като дошъл в Созопол, св. Григорий и учениците му отишли в най-дълбоката пустинна част на Парория, наречена поради това Месомилеон, а след това те се преместили на съседната планина Катакекриомени.
При второто си идване в Парория през Адрианопол св. Григорий отново се установява в планината Катакекриомени (в превод – ледена, обледенена). Нееднократно в житията на светците-исихасти под „пустиня” се посочва освен обезлюдена и ненаселена, но и планинска област.
Не случайно св. Григорий е избрал планинската част на Парория. Той е бил отшелник винаги в планини – на о-в Кипър, о-в Крит, Синайската пустиня (манастирът „Св. вмц. Екатерина” в Синай е разположен на 1570 м.!), Атон.
Нещо повече – в едно писмо на монаха Акиндин до Давид Диспат Парория е описана като „планинско(!) място между Тракия и земите на скитите (българите)”. Единственият обширен планински район в зоната между Созопол и Адрианопол, който с пълно право заслужава наименованието си „пустиня” и до днес – това е Странджа планина. Така че следва манастирите на св. Григорий да се търсят именно тук, и то във високите части на планината.
Обикновено в масовите издания се говори за Парорийския манастир, за Парорийската обител, за манастира на св. Григорий Синаит. Всъщност е редно да припомним, че св. Григорий е основал четири манастира. Главният манастир – Великата лавра, е изграден в планината Катакекриомени при второто идване на светеца и учениците му в Парория.
След това той направил „от основи” още три манастира – в Месомилската пещера, в местността Позова и на още едно, неназовано в житията място. Тези четири манастира са били на сравнително близко разстояние един до друг.
От описанието на събитията е видно, че манастирът в Месомилската пещера е в планината Месомилеон – от която първоначално св. Григорий и учениците му се премесват поради неразбирателство с местния отшелник Амирали. Но от житието на св. Ромил става ясно, че из цялата планинска област около манастирите е имало множество килии на монаси-отшелници.
Самият Ромил при третото си идване в Парория се усамотява във „вътрешната пустиня на планината” и пет години живее сам, като само в изключителни случаи е ходел до Великата Лавра на св. Григорий.
Тази традиция по отношение на Странджа – да приютява отшелници, е много ранна. За епохата на средновековието разполагаме с едно много важно известие още от ІХ в. Става въпрос за св. Еварест, който при едно пътуване научава, че около Скопелос има отшелници и се заселва именно в околностите на това градче при един българин-монах.
За Великата Лавра на св. Григорий е известно, че е била изградена масивно, с камъни и хоросан. Била е разположен на планински връх или на склон на възвишение, в подножието на което тече река.
Българския цар Иван Александър помогнал не само с добитък и провизии на монасите, но и с пари за изграждането на църква, килии и кула. Но цар Иван Александър помогнал и по друг начин на Синаитовото братство.
Григорий Доброписец пише, че разбирайки за разбойническите нападения над монасите, той „забранил с гняв на многото разбойници и убийци, които имаха обичай да нанасят вреда на божиите раби и молители на всички християни и ги заплашил, че ако не прекъснат тези действия, ще подеме поголовно преследване”.
Великата Лавра е била притегателен център за много монаси от всички краища на Балканския полуостров. След смъртта на св. Григорий Синаит те избрали за нов духовен водач бъдещият български светец Теодосий Търновски.
Той отказал тази чест, но няколко пъти се връщал в манастира, за да се поклони на гроба на своя велик учител – св. Григорий. Към 1350 г., само 10-12 години след основаването си, вследствие на нападения от страна на турците монасите подпалили манастира и кулата и се пръснали „кой къде може”, както пише Григорий Доброписец.
Но делото на исихазма е продължено от св. Ромил Видински и св. Теодосий Търновски. Първият от тях отшелничества дълги години в Атон, Вльора и Раваница, а вторият основава великата Кефаларевска обител.
