На 6 декември отбелязваме Никулден – празникът в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода
Точно преди десет години три църкви у нас, носещи името на светеца – в Бургас, Черноморец и Созопол, получиха стъкленици с манна, изтичаща от нетленните мощи на св. Николай, които са пренесени от италиански моряци в италианския град Бари. Там те се съхраняват и до днес.
У нас, освен в градовете по Черноморското ни крайбрежие, храмове, които носят неговото свято име, има и в много други населени места. Най-старият от тях се намира в Сапарева баня. Той е построен през ХІІ-ХІІІ в. и днес попада в центъра на градчето. При опит да се построи нова черква край него, през 1838 г. се разкриват стари основи и колони от голяма черква.
Според едно предание, малката постройка представлява гробница на известния по тези места феодал Никола. По-голямата църква е била съборена по време на турското робство, а малката най-вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, макар и да оцелява до Освобождението като руина.
Много стара е също и църквата „Свети Никола” в Елена. От една преписка върху псалтир, подарен през 1518 година на църквата от някой си Пера, е известно, че по това време тя вече е съществувала. Преданията разказват, че тук са се съхранявали множество ръкописни книги, които специално определен свещеник ги е пазил и раздавал за ползване. Един вид функционирала е като библиотека. Но по Гергьовден на 1800 г. градът е нападнат от кърджалии и голяма част от тях са изгорели при опожаряването на храма.
Четири години по-късно, тайно и без разрешение от турските власти, е възстановена в сегашния си вид от местните хора само за 40 денонощия. А през 1817-18 г. е изографисана от известните за времето си еленски зографи Давид и Яков, на които помагали и стенописците Йоан Попович и Йордан Михов Климентски. В нея може да бъде видян и един от малкото известни образи на св. Климент Охридски. При реставрацията й през 1966 година над северната врата е открита вградена каменна плоча с прекрасен релефен образ на патрона на църквата свети Никола.
Средновековна е и православната църква „Свети Никола“ в село Слокощица, Кюстендилско. Тя е съградена през ХVІ в. от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Изографисана е доста по-късно, през 1886 г., от Евстатий Попдимитров, родом от сeло Осой, Дебърско, намиращо се сега в Република Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил.
Мелнишката църква „Свети Никола” е част от средновековния дворцов комплекс, разположен на хълма над малкото градче. Не е известно кога точно е построена, но се приема, че е възникнала през ХІ-ХІІ в., когато деспот Слав установява столицата си тук. Но уникалните й стенописи са датирани от ХІІІ в. Една част от тях се съхраняват в Археологическия музей в София. Смята се, че храмът е функционирал докъм ХІХ в. и към 1929 г. вече е превърнат в руини. Тук е намерена една от двете най-стари камбани в Европа.
За т. нар. Борунска църква в Лом, носеща името на св. Никола се говори, че е издигната още по времето на цар Михаил-Асен (1246-1257 г.), за което свидетелствал някогашен каменен надпис. Именно в нея в средата на ХІХ в. е открито едно от първите килийни училища във Видинска епархия.
През турското робство тя се срутила и била възстановена през 1818 г. от ломския чорбаджия Цеко. Десет години по-късно обаче османците я разрушили, за да използват камъните от градежа й за изграждане на укрепления срещу наближаващите града руски войски. През 2006 г. този храм бе ремонтиран по проект „Красива България” и днес изглежда като нова.
Съвременните църкви у нас са много характерни със своите дърворезбовани иконостаси, но истината е, че те се появяват сравнително късно в православните храмове. Преди това са били разпространени зиданите иконостаси.
Малцина знаят, че единствения запазен такъв в цяла България се намира в църквата „Свети Никола” в село Царевец, на няколко километра източно от Мездра. Тя е разположена в общ двор с новата църква в центъра, изградена доста по-късно – през ХІХ в. Докато датировките фиксират изграждането на стария храм някъде към ХІV-ХV в. Тя е доукрепвана и достроявана през 1747 г., за което свидетелства надпис върху най-горния камък над вратата й.
Църквата „Св. Николай Чудотворец” във Велико Търново пък е известна с това, че в малката градинка в двора й се намира гробът на прочутия революционер Павел Бобеков. Под скромния барелеф, върху родопския гранит, е изсечен надписът: „Аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна”. Тук през 1879 г. във взаимното училище към храма са проведени неофициалните събрания на Учредителното събрание по “Общонародния въпрос”, т.е. Съединението, с участието на депутати от Мизия, Тракия и Македония. Тази църква също е строена от Кольо Фичето, заедно с майстор Иван Давдата.
Не можем да не споменем и известната Руска църква „Свети Николай” в центъра на столицата, изградена през 1912 г. специално специално за нуждите на руските имигранти в София. Тя е издържана в типичен московски стил, а петте й купола са направени от злато. Камбаните са дарение лично от руския цар Николай II. И тъй като храмът се управлява от Московската патриаршия, богослуженията богослуженията в него се извършват по стария стил и храмовият празник „Св. Николай” тук се чества на 19 декември.
Църкви, носещи името на свети Николай Чудотворец има още и в Русе, Сливен, Разград, Видин, Копривщица и в още десетки населени места у нас. Известни са и няколко манастира „Св. Никола” – в Арбанаси, край село Калугерово, Пазарджишко, Мъглижкия манастир... Което ярко свидетелства, че нашият народ дълбоко почита този светец и че той несъмнено е един от най-популярните у нас.
***
Интерес представлява историята за построяване на църквата „Св. Николай Чудотворец Морски” във Варна. Още преди освобождението в града живеят крупната гръцка фамилия Леонидис. Леонидис е бил едър търговец на зърнени храни и кожи и голям корабособственик. През 1863 г., когато очаква флотилията му да пристигне във Варна с ценни товари, в Черно море се разразява страховита буря. Той отправя горещи молби към светеца за спасяване на корабите и екипажите им с обещание да построи църква с неговото име, ако те бъдат спасени. Молбите му са чути. Бурята утихва и корабите се завръщат благополучно във варненския пристан. Леонидис изпълнява обещанието си, предоставяйки голяма сума парични средства за строежа и още през 1865 г. църквата е тържествено открита с подобаващ водосвет. Това е не само единствената църква на светеца с добавка към името „Морски”, но и единствената, която е построена със средства само на един човек.
След освобождението и особено след създаването на българският ВМФ, всички военни моряци и курсанти полагат военна клетва пред църквата, като за целта е доставена осветена икона на светеца от Йерусалим. Моряците от първия български кораб на БМФ „Богдан” също търпят крушение в открито море вследствие разразила се силна буря в океана, но след отправените молби, и те са спасени. След бракуването на кораба „Богдан”, котвата му е свалена и монтирана на почетно място пред фасадата на църквата като символ на спасението.
Васил Сотиров