Свлачище поглъща най-старата част на патриаршеския манастир “Света Троица” край Велико Търново. 200 метра от пътя, водещ към портите на светата обител, пропаднаха и така най-старият манастир в епархията стана недостъпен за монахините и туристите. Ако не бъдат предприети спешни мерки, има опасност свлачището да повлече част от манастирската трапезария. Масивната постройка от
ХІ в. е оцеляла по време на разрушителното земетресение от 1913 г., а сега, заради нехайството на институциите е напът да се заличи завинаги от лицето на Земята.
Цяло лято ляхме бетон в участъка под манастирските порти, за да укрепим сградите, но без резултат, споделя тревогата си майка Харитина. Пътеката, по която редовно минаваха туристи, беше широка около три метра, а само за няколко месеца от нея няма и помен. Оградили сме мястото с бодлива тел и не допускаме никой да минава оттам, за да не пострада. Въпрос на месеци е земята да повлече и сградите. През годините те са строени долепени една до друга, така че тръгне ли първата постройка, ще повлече и останалите.
От пътя пред манастира липсват цели участъци. Неколцината монахини в светата обител се опитали да спрат пропадането, като изсипали 6 камиона със строителни отпадъци и камъни, но се оказало, че от това няма полза. Игуменката е категорична, че трябва да се направи цялостно укрепване на пътя, за което обаче манастирът пари няма.
Софийска фирма още преди 2 г. предложила на монахините да ремонтира и укрепи шосето, но им поискала 100 000 лв. Тази колосална сума не може да може бъде събрана от дарители и е сигурно, че няма да им бъде отпусната от владиката. В ОБС в старопрестолния град също никой не обърнал внимание на молбите на майка Харитина.
Районът около манастира „Света Троица” е свлачищен, заради много плитките подпочвени води. Трябва да се проектира и направи мащабна дренажна система на мястото, за да се спаси светинята, която е паметник на културата от национално значение. Тя датира от 1070 г. През 1368 г. отшелникът св. Теодосий Търновски се оттеглил в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. След като и други монаси ззаприиждали тук, търсейки духовен съвет или просто разговор с Теодосий, мястото постепенно се превърнало в монашеска общност. Скоро след това бъдещият Св. Патриарх Евтимий също се присъединил към нея и след време поел управлението на манастира. По онова време обителта се издържала от властта в лицето на Иван Александър и Иван Шишман, които често оказвали финансова помощ и оставяли храна за монасите. Затова още през XIV век манастирът става известен като царски, Шишманов и патриаршески.
„Света Троица” е предпочитано място не само за българските, но и за румънските туристи. От години запалени катерачи практикуват екстремния спорт по скалите, надвиснали над манастира.
