Бургаски захарен комбинат се появи в топ центъра на Велико Търново. Компанията е абсолютен рекордьор до момента в Северна България с дълг към държавата. Източеният ДДС от дружеството е 39 091 519 лева. Фирмата няма имущество, върху което може да се наложат обезпечителни мерки, няма банкови сметки и ценни книжа, няма вземания към банки и трети лица.
Мистериозният длъжник е „Бургаски захарни заводи” АД. Дружеството би трябвало да развива дейност в Камено, а се помещава в необитаемо жилище в центъра на Велико Търново на ул. “Никола Габровски” 9, ет. 1, ап.1. В старата столица никой не е чувал за бургаската рафинерия. От конкурентното й дружество „Захарни заводи – Горна Оряховица” са категорични, че става въпрос за фирма-фантом, остатък от империята на “Мултигруп” от годините на аферата “Бартекс”. Компанията с данъчен адрес в центъра на старопрестолния град се води собственост на „Клинк Груп Украйна" ООД със 79 % от капитала и на Министерството на икономиката с 19 %, личи от фирмения регистър на системата "Дакси". „Бургаски захарни заводи” АД на книга се управляват от трима македонци – Кристиян и Деян Кралевски и Ивица Ангеловски. По-късно са заменени от руснаците Евгения Андреевна Радзиевска, Елена Викторовна Твердюк и Мария Ивановна Радзиевска. Данните от съдебните прехвърляния по описа на Бургаския и Великотърновския окръжен съд показват, че от 1998 г. досега захарната рафинерия е минала през няколко трансформации, в центъра на които е империята „Мултигруп”. Собствеността, акционерите и управляващите се сменят по два пъти в годината, намесват се офшорки, шефове с различни националности, но конците продължават да се дърпат от Павел Найденов, бащата на покойния Илия Павлов. Рафинерията сменя няколко имена – „Бартекс кристал”, „Свобода кристал”, от Камено се мести във Велико Търново, става АД, ООД и пак АД. По този схема десетилетие е завъртана рулетката на далавери с ДДС, разменяни са фактури за кухи обороти. За да се заметат следите, накрая дружествата се прехвърлят от човек на човек, за да се окажат притежание на някой клошар, възпитаник на помощно училище или човек с психични отклонения, старец над 85 г. или на неоткриваем македонец или рускиня. Това е класическата схема на извървяната трансормация, която е известна и на данъчните, и на ченгетата. За първите брънки от веригата, точила милиони от държавата, няма възмездие. Така дългът към държавата на „Бургаски захарни заводи” вече набъбва до над 39 млн. лв. Борчът е обявен за несъбираем. В центъра на Търново би трябвало да са офисите на оня захарен комбинат от прословутата афера „Бертекс”. Тя гръмна през лятото на 1998 г. Съвместна акция на митничари, полицаи и антимафиоти в придобития от „Мултигруп" захарен завод в Камено, Бургаско, разкри липсата на над 12 000 тона захар. Разследването установи, че през бургаското пристанище почти петилетка – от 1994 насам е действал контрабанден канал. Част от захарта е била обмитявана, но по-големите количества са влизали без мита, такси и ДДС, уж като „временен внос", а после били пласирани в страната. От МВР тогава съобщиха, че захарната афера е ощетила държавата с над 52 милиарда стари лева за отклонен внос на 20 228 тона захар. Последваха уволнения в бургаската митница и в РДВР. Аферата „Бартекс” влезе в храма на Темида и зацикли там. До присъди не се стигна, тъй като вещите лица, наети от „Мултигруп”, дадоха „експертно” заключение, че 10 000 тона от изчезналата от складовете в Камено захар са били стопени и измити от проливните дъждове, а Черно море станало шекерено сладко. Накрая шефът на рафинерията „Бартекс” Спартак Жаров, който по това време беше и председател на УС на „Мултигруп”, отнесе глоба от 4,2 млрд. стари лева. Не е чудно, че „Мултигруп” прехвърли бургаската захарна рафинерия във Велико Търново. Важните решения по смяната на акционери и управителни органи в дружеството се вземат през 2003, 2004 и 2005 г. в емблематичния за старата столица „Интер хотел Велико Търново”, собственост тогава на „Мултигруп”. Самият Илия Павлов е погребан в бившата резиденция на Тодор Живков в Арбанаси (на 2 км от Търново), която още е мулташка през дъщерна фирма. Последната трансформация по „Бургаски захарни заводи” е от 15 септември 2006 г. Тогава във Великотърновският окръжен съд македонците, които се водят управители на рафинерията, са сменени с рускините. В Камено, на територията, където дейност би трябвало да развива длъжникът, работи друга фирма „Бургаски захарен завод” ЕАД. През 2005 г., когато заводът беше затворен за ремонт, усвои 50 000 от захарните квоти с тръстикова захар, спечелени от „Литекс комерс”. Дружеството е регистрирано в Търговския регистър от 12 януари 2011 г. с капитал от 4,030 млн. лева, а негов собственик е „Турайп лимтид” от Британските вирджински острови.
