Да сложим всичко под масата!


Да сложим всичко под масата!
Карикатура: Николай Арнаудов
10 Февруари 2011, Четвъртък


Телевизионно студио. Водещ с дебели устни и гост с дебели чувствени устни, но с ранг на министър.

***

ВОДЕЩ: В нашето студио е министърът на селяните, храните и горите. Здравейте, представете се с няколко думи на нашата милионна аудитория.



Автор: Радостина Константинова

ГОСТ: С удоволствие. За себе си мога да кажа, че по селяндурщина и популизъм мога да се меря с нашия любим премиер, без да го изпреварвам, разбира се – премиер означава първи. Също като него обичам кучетата и давам шанс на калинките. Калинките понякога ни... разбирате, таковат, но това е бремето на властта – всеки може да бъде потакован малко, важното е да го извадиш навреме. И както виждате - Калинка забременя, аз – не. Така че тя си износи женското бреме, а аз си нося кръста и само леко се сецнах. Малко се отклоних, но исках да изчистя този въпрос, който може и да не се сетите да ми зададете в подходящ контекст. За да продължа с автопортрета си – по безпардонност си съпернича с Цветан Цветанов и също като него имам фиксация в боцкането на дупета. Отварям скоба, за да припомня великата фраза на нашия премиер, който каза, че да мачкаш Цецо, е занятие, равносилно на голодупесто мачкане на таралеж. И така – аз размествам бизнесдупета, както ми хрумне, сиреч бия шута на едно дупе, за да дойде друго, посочено от мене. И също като Цецо понякога говоря с гъза си, та върви ми следи мисълта, ако си нямаш работа. А мога и да пиша доклади с гъза си - това се нарича анускрипт, по израза на някой си Йосиф Бродски, когото пиарите ми препоръчаха да цитирам, за да се направя на селянин интелектуалец. Мисля, че се описах в най-гъсти краски, да продължим нататък.

ВОДЕЩ: Ще ви припомня един епизод от визитата ви в Япония. На официалния прием на японско-българското дружество министър-председателят реши да демонстрира върху вас наученото през дългите години занимания с бойни спортове и охранителна дейност. Какво е усещането да си чучело?

ГОСТ: Ами какво да ви кажа – то е като любовта. Когато е по взаимно съгласие, е божествено, а когато е насила - не е приятно. Ние с премиера се обичаме, затова и такива неща ни носят само взаимна наслада.

ВОДЕЩ: Аз се възхитих на вашата реакция. Малко хора биха постъпили като вас. Той ви рита, вие се смеете и пляскате.

ГОСТ: Но разбира се! Това не е, защото съм плазмодий и безгръбначно, а защото съм готов на всичко за премиера. Освен духовната страна на въпроса, всичко това има и материално измерение. Не искам да кажа, че съм материалист, но все пак помислете: аз отговарям за мегаминистерство, през което се разпределят колосални парични средства и други ресурси. Както казах в началото, размествам бизнеси, раздавам лицензи - тия неща как стават? Може и да ни викат, че сме прости, но знаем как да овеществим престоя си във властта. Аз съм наясно, че не съм женен за тоя пост. Но докато се упражнявам във властта, аз ще дам всичко от себе си, за да взема всичко за себе си. И бих искал да се върна пак за духовния живот. Аз като съм духовно отдаден на премиера, поне знам защо. А вие, каква ви е ползата, че ужким седите на тая маса и задавате въпроси, а екзистенциално погледнато, всъщност сте нонстоп под масата? Помислете върху това. Знаете много добре какво е орален журналист, нали?

ВОДЕЩ: Да, това е журналист, който работи с устата си – такъв, който говори – по радиото, по телевизията...

ГОСТ: Друго имам предвид, вие ме разбрахте отлично и няма защо да шикалкавите. Работата с езика – да, език на мъки и стонове, както е казал поетът. Но колцина от вашата гилдия действително осребрява духовното си усърдие? Карбовски припечелва прилично и още няколко човека, другите сте помияри, като тия покрай магазините, дето им давам кремвирши, за да изтъкна недостатъците на месните продукти, които не се правят по скъпия ми стандарт "Стара планина". Да ви подам ли кремвирша или да сменим темата?

ВОДЕЩ: Да поговорим за цената на хляба.

ГОСТ: Това е друга работа. Това е въпрос, който е важен за хората и аз ви поздравявам, че отворихте такава тема. Хлябът наш насъщен - това словосъчетание ми е толкова вкусно, просто като го кажа, и чувствам истинско единение с моя народ. Но усещам картелни настроения в хлебопроизводителите, а такива неща мен ме правят гневен, аз ще защитя тоя мой народ, защото никой не е по-голям от цената на хляба. Наречете ме популист...

ВОДЕЩ: ...Не бих могъл!

ГОСТ: ...Наречете ме популист, но аз няма да позволя спекулативно увеличаване на цената на хляба. Хлябът ще поскъпне обосновано, контролирано и с оглед на обективните фактори. А на определени хлебари и хлебарки препоръчвам да внимават с публичните изяви, щото няма да се учудя и да вкарат някой в затвора. И това ще е пак резултат от проактивната ни политика.

ВОДЕЩ: Много ви благодаря за този разговор. Това е всичко от нас, уважаеми интелигентни зрители, всичко, което можем да ви покажем в кадър... Останалото е страдание, макар че зависи от гледната точка и взаимното уважение.



В категории: Парадокси , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки