Повод за всичко, което ще прочетете по-долу е един колкото смешен, толкова и нелеп и жалък скандал в поетичните среди (за него – на страница 12-21). Млада поетеса издала стихосбирка, в която се оказа, че всичко написано е откраднато от български класици в любовната лирика и от съвсем неизвестни, но реално съществуващи хора на мерената реч.
Кому е нужно това? Нали всички четящи още при пръв прочит на откраднатото ще
разберат чия и къде е истината и целият фарс ще лъсне? Ще си проличи, че горкото момиче не е измислило нито ред, а всичко, което стои на белите листи е заместител. Ерзац.
Защо трябва цял живот да се задоволяваме с ерзаци?
(Тълковен речник на българския език: ерзац – непълноценен заместител)
Ерзацът е навсякъде около нас, ние дишаме, помним и живеем само с ерзац.
Обърнете се с гняв назад и без почти никакво усилие (но ако гледате честно, без самозалъгване) ще установите, че комай почти цялата ни история и живот са ерзац. Един гаден, тричав заместител, като онзи, яден вместо истинския хляб по време на обсадата на Ленинград, примерно.
Ерзацът ни преследва от векове.
Нас, „гордите потомци на юначните прабългари от Волжка България”. Какви потомци, каква наследствена кръв, спомнете си 865- та, годината на покръстването. Тайно приелият православието хан Борис става княз Борис I Михаил и заради страх от бунтове заповядва изколване на 53 болярски рода, до 10- то коляно.
Обикновената аритметика не ви ли сочи, че това са 53 000 души от потомствената българска аристокрация, тоест с прабългарската жилка по тез земи – край. А на техни места в управлението на държавата са поставени славянски князе. Със своите родове, разбира се.
Именно оттогава един наш дългогодишен по-голям брат ни смята за „братя-славяни”, само че за по-малките братчета. Които трябва да слушкат и траят. И това русичко, красиво славянско овчедушие е люлката на гениалната нашенска пословица „Преклонената главичка сабя не я сече”.
А претопеното прабългарско свободолюбие в кръвта е отишло на кино, при онова другото, от останалите на територията на великата Русь прабългарски племена. Да сте чули някой от Онази необятна страна да е признал, че в нея съществуват българи? Или болгари?
Да погледнем по- на едро, обаче...
Да скокнем направо на „турското присъствие”, както е модерно да се казва напоследък. Ерзац, измислен уж за удобство на съвременните комшийски отношения. (Сякаш някой иска от нас да се отричаме от действително случилото се, за сметка на някакво гнусно „политически коректно” говорене.)
Да, някои градове са били освободени от данъци, заради това, че са давали мощна продукция за турския аскер. Да, в някои места наистина е имало доста богати българи, които са въртели сериозна търговия.
Да, един хатихумаюн от султана е позволил да се строят църкви (високи Не-повече от мъж на кон, дано никога Повече не разберем какво е да изповядвам вярата си полулегнали). А какво е станало, когато на хората им писвало от добричкия султан? Лъжа ли са зеленясалата кръв и купища кости в църквата в Батак? А тези в костницата в Българово? Като са дело на обезумели черкези, защо някой е позволил това да се случи?
Ерзац е и тънката струна на руското влияние у нас
Потресеният за свободата на българските братя руски император усетил важния момент да удари здраво Турция (за справка погледнете руско-турските конфликти преди тази война) и воден от горещи братски чувства изпратил тук своите войници да гинат, от чисто алтруистични подбуди.
Ей, вие още ли вярвате на този ерзац?
Отлично си е направил сметката Александър II, вече векове след този братски жест, руското влияние е безсмъртно по тези 11 000 квадратни километра и при ако се вгледате в родната история, ще признаете, че неговата сила изобщо не е в постоянна полза на наншия национален интерес.
Свръхинтересен момент е и построявването на голям катедрален храм на пъпа на столицата на България. Който носи име на... руски светец. Искали нашите хора да се казва „Свети Кирил и Методий”, ама пусто руснаците като са давали пари за него... И като е строен по руски проект, изцяло променил първоначалния български...
(Всъщност, „Свети Александър Невски” е е носил името на братята, но само за малко, по време на Първата световна война, когато България и Русия са били от противникови съюзи.
Не знам да съществува по-голям ерзац от времето на социализма
Е, тогава наистина всичко беше ерзац. Ама абсолютно всичко. Хората „оттатък завесата” имаха течен шоколад, ние – марципанчета. На мода бяха джинсите (наричани у нас „дънки”, понеже си бяхме живи дънкита), ние носехме дочени гащи „Панака”, боядисани в синьо, за да мязат малко, поне.
През 80- те на миналия вес нашумяха маратонките, които тук бяха във вид на велурени или балатумени чудовища, тежащи по 3 килограма единото. Вместо фината елегантна линия на „Ситроен”, например, у нас се движеха танкове и с марките „Варшава”, „Москвич” и бронетранспортьори и леки бойни машини на пехотата, наричани „Жигули”. В нормалния свят имаше поезия, у нас – песента „Мавзолей” на Георги Кордов.
Като говорим за песни, почти не искам да повярвам в един ерзац, с който се храня вече толкова години, откак съм станал мислещ човек и слушам музика. Приятел ми разказа зловещата му същност:
Към края на 60- те, когато Бийтълс вече ужасно нашумявали и хората у нас силно се интересували от тях, Комсомолът и Партията се събрали и рекли „Абе, какви са тези, бе? Дайте и у нас така – да се съберат четирима хъшлаци, да носят прически с бретони черни сака с бели пуловери, да свирят с китари и да се казват като насекоми...” И хоп, „Щурците”... Не, не ща да вярвам!
Не виждам в наши дни с какво истинско е заменен ерзацът
Из останалите бивши сателити на Русия се възцариха някакви що-годе нормални отношения, Полша дори стана нещо като постсоциалистическо икономическо чудо, Румъния, на която се смеехме, се превива от кикот в наша посока, почти всички вече масово забравят идиотщината на социализъма и комунизъма, а тук все още масово тъпите соцпразници се честват от озлобени хора, които искат миналото да се върне.
Почти навсякъде хората усещат свободата, тук тя се изроди в безмислени фалшиви крясъци по митингите.
Почти навсякъде съществува плурализъм, бившите комунисти не смеят да вдигнат глава, защото веднага им навират в очите безобразията, за които е виновна тяхната партия, само у нас има партийно назначени опозиционери, които се разроиха на десетки партии и имитират дейност.
Почти навсякъде раздържавяването стана разумно и честно. Тук – чрез работническо-ментърджийски дружества и продажби на заводи за един лев...
Боли, сигурно, да си говорим такива неща, нагарча, такова?
Ами да, той ерзацът Горчи.
